Следконгресно

Повече от седмица се опитвам да открия разумни аргументи, с които да си обясня, защо БСП на своя 47-ми конгрес се разграничи от БСМ. Младежката организация тласкаше БСП към реформи. През 90-те БСМ ясно формулира необходимостта БСП да се развива политически, следвайки модела на западноевропейските социалистически и социалдемократически партии. Тогава в БСП с носталгия и сантимент се гледаше на разпадналия се СССР и опитите за формиране на лява партия върху останките на КПСС. На почит бяха също сръбският и китайският "леви" модели. Това амбицираше партийните елити в БСП да говорят за търсене на собствен път за развитие на партията като уникална българска левица. БСМ се противопостави на тези идеи, окачествявайки ги като мимикрия за прикриване на порочни практики. Разликата е, че тогава в БСП имаше сблъсък на идеи и интереси, а днес има само сблъсък на интереси.

БСМ настояваше за европеизиране и осъзната подкрепа на БСП за членство на страната в НАТО и ЕС като гарант, за приобщаване на българското общество към най-демократичната и социално-ориентирана общност на планетата. Днес това е факт, но май партията не го направи с убеждението, че това е единствено правилния път за развитие на обществото, а под напора на общественото мнение и натиска на външни фактори в това число и БСМ. Съдя за това по нестихващите уникални за ЕС проблеми с правителството на страната ни, доминирано от моята партия. Очевидно постоянното тупане в гърдите колко сме европейци, социални и реформирани не върши работа. Трябва манталитет и - естествено - поведение.

Както и досега, до ден-днешен БСМ обучава, възпитава и развива структурите и кадрите си така, че да отговарят на тези условия, както и естествено, на нуждите на партията. Оказа се обаче, че това е било излишно, защото очевидно ръководството на БСП няма нужда от ново поколение политици, израсло с ценностите на демокрацията в социална Европа. На конгреса прозвучаха тежки обвинения към БСМ, че не играе ролята, която очаква БСП и че не помага на партията. Ако наистина някой вярва, че това е така, то аз и колегите ми сме шокирани от това, какви биха могли да са очакванията на определени партийни среди. Не си спомням да е имало политическа кампания на БСМ, която да не е била в унисон с обществения интерес и левите ценности, които неизменно отстояваме. Такива кампании БСМ проведе в сферата на образованието, социалната политика за младежта, информационното общество, политическата реформа, европейският социален модел. Със сигурност пропускам някои.

Каза се, че от БСМ се очаква да приобщи към себе си едва ли не цялата българска младеж! Но в условията на демокрация, носталгията по масовия характер на Комсомола е неуместна. Към това трябва да прибавим и пряката асоциация на БСМ с БСП. Очевидно партията също не се харесва на всички. От тази асоциация ние никога не сме се притеснявали, дори в годините, когато бе срамно да признаеш обвързаността си с БСП. Сега сме на власт. В БСМ винаги сме отстоявали честното и открито отношение към политиката, защото вярваме, че БСП и обществото имат нужда именно от това, а не от мимикрия и заравяне на главата в пясъка. Младите хора на България емигрираха в западна посока не в търсене на високи заплати, а в търсене на достоен живот и ценности. Партиите в българската левица начело с БСП трябва да осъзнаят това. БСМ ще продължи работата си в тази посока и ще помага на левицата, но само там, където срещне осъзната нужда.

След дъжд качулка

Тазгодишният студентски празник мина под сянката на жестоко убийство. След жесток побой в Студентския град второкурсникът Стоян Балтов почина. Последва напълно безсмислена акция на полицията за проверка по столичните нощни заведения за предлагането на алкохол на непълнолетни и спазването на вечерния час. Тези нарушения са масови, това е ясно на всеки. За пореден път видяхме, че когато се случи някаква трагедия, непосредствено след нея започват да се предприемат активни кампанийни мерки. Така е във всяка сфера на държавата. Такъв е и манталитетът ни - след дъжд качулка! Прочистихме коритата на реките, след като станаха наводненията, завишихме контрола над еврофондовете, след като спряха средствата по тях... Примери колкото щеш. Всеки трагичен случай обаче е повод за обществена дискусия и от нас като граждани зависи дали ще я проведем докрай или ще се пуснем по течението на друга наша поговорка - всяко чудо за три дни!

От тази трагедия въпросите, които си задавам, са три. Каква е сигурността на гражданите? Кое води младите до крайно необуздана агресия? Какъв е смисълът да си студент в България? На първия въпрос отговорът е, че сигурност няма. Трагедията се е случила заради липсата на солидарност сред хората, защото вероятно други са могли да се намесят и да разтърват мелето. Не е за пренебрегване и криво разбраният професионализъм на охранителите на дискотеката. Те се интересуват да няма проблеми вътре - за това им плащат, а какво става в непосредствена близост до обекта, не ги касае. Това е не само непрофесионално, но е и нечовешко.

Що се отнася до агресията на младите - тя е резултат от социалната среда, в която се развиват. Агресията, поръчковите убийства, кражбите и далаверите през последните 18 години са модел за успех в новото българско общество. Те са безнаказани. Ясно трябва да си дадем сметка, че съвременните младежи не познават друг успешен модел за развитие в България. Вина за това носи всеки български гражданин с пасивно отношение към обществения морал и без респект към закона, а също отговорността е и на всеки политик от годините на преход, който се е докоснал до властта. Именно политиците на прехода създадоха и развиха модела на безнаказаност за престъпленията в България.

Особено ми е интересен третият въпрос. Отговорът ми е - не, няма смисъл младите да стават студенти в България. Да си студент тук, означава да плащаш високи цени за учебници, за семестриални такси, за квартира, за живот. Ако не работиш, няма как да си покриеш разходите. Но като се хванеш на работа, не остава време за учене. Точно тук се губи смисълът от студентството в България. Младите започват да гледат на студентството като на повод да си намерят работа в големия град, а не като на знания, чрез които да си осигурят достойно развитие. Студентският град прилича повече на Лас Вегас, отколкото на място за усвояване на знания и умения. От години БСМ настоява за специален статут на Студентския град. Предоставянето му вече е почти безсмислено - презастрояването с жилищни кооперации и увеселителни заведения вече е необратим факт.

Призивът ми към бъдещите студенти е да положат необходимите усилия, за да получат образование в някоя от социалноразвитите страни на стария ЕС. То ще бъде качествено и вероятно по-евтино. Няма да им се налага да работят денонощно, за да учат в почивките, пък и ще усвоят гражданска култура, така необходима на обществото тук.