Събота, Ноември 01, 2008

Скрито-покрито


Спомням си думите на Ахмед Доган след последния неуспешен вот на недоверие към правителството. Тогава той предупреди, че ни чака тежка политическа есен. Това не е пророчество, защото излиза от устата на един от най-осведомените политици на България. Помислих, че ни предстои някакъв сериозен политически дебат, в който опозицията ще разгърне управленски алтернативи, а управляващата коалиция ще защитава политиките си. Да, ама не!

Ставаме свидетели на грандиозен скандал, касаещ корупционни схеми, управлявани от знайни и незнайни ченгета. От бивши и настоящи държавни сигурности. Ето защо няма дебат по политиките, няма и участие чрез политически платформи. Задълбочаването на скандалите около ДАНС само потвърждава старата теория, че в България съществуват паралелни светове, които нямат нищо общо с явното политическо разделение. Настоящите скандали касаят целия политически спектър. Защото не касаят настоящето, а най-близкото минало на страната - така наречените години на преход. В основата им все по-ясно се откроява порочната роля на трансформиращата се ДС към условията на демокрация и пазарна икономика.
Аз съм оптимист. Считам, че случващото се ще има оздравителен характер за обществото, защото осветлява тъмните страни от действителността, в която живеем. Народът на България страда твърде много в годините на преход и не е лошо лека-полека да си изясним защо и заради кого. България наистина е член на ЕС и НАТО, а тези факти са несъвместими с политическите обръчи от фирми или кръжоци с лирични имена като "Монтерей" например. Единственото песимистично, което виждам в поредицата от настоящи скандални случки, е това, че държавата не разполага с авторитетни и стабилни тайни служби. Те, както в годините на преход, като че ли продължават да работят в частна полза. Но, както напомних, България е член на големи политически семейства и както друг път се е случвало, ако не се оправим, ще ни оправят.
Оттук насетне е много важно каква нагласа ще имат хората към политиката. Като общество трябва да изминем прехода от кланово-клиентелистко разделение към политическо. Има стойност във всяко голямо политическо течение - социалистическо, либерално, консервативно. Стига човек истински да вярва, че има политици, които искрено споделят дадена идеология, а не я използват само за параван, защото трябва да се намират на политическия терен, без значение къде. Точно сега следва да си припомним веруюто на Левски за чиста и свята република. Защото сегашната не е. Но може и трябва да бъде. Това зависи от политическата активност на всеки един гражданин.
Аз съм социалист. Ще помагам на БСП да се превърне в лява партия, защитаваща интересите на хората на наемния труд. Ще ми се да вярвам, че в страната ще се утвърдят десни партии, които наистина да защитават интереса на едрия бизнес. За да вървим напред, ни трябват два здрави крака. А също честно и открито отношение към политиката. Добре, че запазихме БСМ далеч от вмешателствата на сенчестите кръгове в българската политика.

30.10.2008