Пазарни отношения

Ще се спра на темата за защита правата на потребителите. Тя бе елемент от провелия се наскоро семинар на БСМ в Чепеларе под наслов "Европа на гражданите". Темата предизвика сериозен интерес. От една страна, защото касае на практика всички граждани, от друга, защото досега не е била обект на целенасочено внимание в организацията.
Животът ни на граждани в демократично общество с пазарна икономика вероятно не е лесен, защото личните възможности за просперитет и комфорт са въпрос на лична отговорност, а не на нещо, което от някъде ще ни помага и напътства във всяка ситуация. Свикнали сме да мрънкаме в приятелски кръг. Темите обикновено са държава, политици, доходи, стоки и услуги. Но по всяка от тях като че ли отказваме да осъзнаем, че носим лична отговорност като граждани за преодоляването на всеки проблем. Така е и с потребителските ни права.
В страната има закон, който ни пази, има държавна комисия, има граждански организации. Както и в други сфери, всички предпоставки за отсъствие на проблем са налице, но такъв съществува. На пазара продължават да се предлагат некачествени стоки и услуги, защото всеки от нас продължава да си ги купува, независимо от цената. После се оплакваме на приятелите си, будейки чувства на съжаление и съпричастност. В най-лошия случай се оплакваме на търговците, а те ни гледат с недоумение, защото вече са ни прибрали парите.
Първата причина, непозволяваща на системата за защита на потребителските ни права да сработи в пълна степен, е у самите потребители. Обичаме да се оплакваме, но го правим не където трябва. А трябва да го правим в гражданските организации или в държавната комисия. Например тук -http://www.kzp.bg/, тел. 0700 111 22. Следва обаче да обърнем внимание и на проблеми, които са извън нас като граждани. Добре би било страницата на КЗП да предлага пълен набор на услугите и дейностите си онлайн. Например приемане и предаване на всички видове формуляри и документи. Това значително би улеснило активните граждани.
Сериозният проблем е свързан със съдебната система - нищо ново. Делата по наглед дребни потребителски казуси се точат с години. Тази практика едва ли ще трогне някой в съда, но със сигурност удовлетворява интереса на недобросъвестните производители и търговци. Тази практика със сигурност кара много граждани да се замислят струва ли си да посветят години на един развален хляб.
Тъй като съм социалист, съм убеден, че с цената на всичко си струва да се защитават правата на всеки гражданин, апелът ми е насочен към народните представители и съдебната власт. Законът за защита на потребителите трябва изрично да посочва, че потребителските дела в съда са обект на бързо съдебно производство в двуседмичен срок. Тази мярка ще позволи на системата за защита на правата ни да проработи в пълна степен. И най-важното - гражданите ще се убедят, че има смисъл да търсят правата си чрез легитимни институции.

25.09.2008

Латинообщество v2.0

Скорошните престрелки и взривове в публични домове в София дадоха повод да си припомним резултатите от доклада на Центъра за изследване на демокрацията на тема "Организирана престъпност в България: Пазари и тенденции". Данните са впечатляващи. Дали са верни, е друг въпрос, но сглобяването на пъзела много плътно се доближава до неформалната информация, която голяма част от българското общество има по всяко отделно направление на проучването. Най-общо изводите са, че има сливане на черния и сивия пазар с легална дейност. Престъпните босове се занимават с легален бизнес, но пряко контролират протежетата си, които въртят престъпната дейност. Именно те са обект на разстрели. Групировките лесно успяват да достигнат "национална представителност". На мода е контролът върху местната власт - струва сравнително евтино, а осигурява добра възвръщаемост чрез възможностите за усвояване на еврофондове.
Впечатляващи са данните за доходност от различни престъпни дейности. Сред тях изпъкват предполагаемите приходи от проституция, контролирана от български босове - около 2 милиарда лева! Това говори много. Очевидно групировките не срещат трудности от властите за развитие на този бизнес у нас и в чужбина. У нас стартира нещо като обществена дискусия трябва ли да се легализира този бизнес и кое в него трябва да се криминализира - сводничеството, предоставянето на сексуслуга или ползването. Нямам изградено мнение по въпроса. На този етап това не толкова важно.
Следва обаче сериозно да се замислим какво огромно количество български момичета и жени стоят зад тези два милиарда. А това говори, че проблемът не е само в срастването на престъпността с институциите. Има обществена търпимост към организираната престъпност, и в частност към проституцията. В регион като Сливен например желанието за проституиране зад граница е добило мащаби на епидемия. Всички в региона знаят, че е така и май това не притеснява никого. За младите момичета това е престижна реализация, защото им носи сериозни доходи. Говорим не просто за загуба на елементарни ценности, но за липса на мотивация и разбиране, че човек може да се реализира достойно, без да се обвързва с престъпния свят. Сещам се отново за изказванията от типа "в България няма мафия, защото не покриваме критериите за определението мафия". Това не е вярно, защото цели общини и региони отговарят на най-важния критерий за развитието на мафията - хората имат респект към босовете на подземния свят и пазят обществената тайна за престъпната им дейност. Населението търси опора за решаване на битовите си проблеми в тях, а не в държавата. Това е основният проблем. Той в особено голяма степен касае младите. Ще се преодолява бавно.
С цената на всичко държавата и Европейската комисия трябва да докажат на младите чрез закрила над чистия бизнес, че в България може да се живее добре и без неформалната закрила от местния бос.

18.09.2008