На фестивала на БСМ в Русе си пролича, че "гражданско общество" не е поредният термин, изтъркан от прекомерна и неадекватна политическа експлоатация. Отнасял съм се много скептично към активността на българските граждани за решаване на отделни проблеми. Считал съм, че сме изключително пасивни като общество по отношение на въпросите, които ни касаят. Причина за разколебаване на песимизма ми бе участието на Константин Павлов - Комитата и представители на коалиция "За да остане природа". Тяхната активност не се дължи на това, че някой умен началник е казал, че трябва да се протестира или да се организира нещо. Те не са казионни, не участват в йерархии, не изпълняват заповеди и не говорят от последна инстанция. Обществената им популярност се дължи не на структури, а на тях самите, на откровения и непредубеден стил в общуването с аудиторията.
Комитата успя да спре разрушаването на Гранд хотел "България" в София чрез кампания на личния си блог. Това му струваше нула лева плюс смела и честна гражданска позиция. Младите еколози от "За да остане природа" чрез протестите си в София, Иракли, Паничище накараха цялото българско общество да се замисли върху безвъзвратните поражения на околната среда, предизвикани от олигархично-мутрафонския капитал в България.
Няколко бяха посланията към аудиторията, които аз лично ще помня дълго.
Лично от всеки един зависи абсолютно всичко - пример са развитието на блоговете в интернет и лавинообразно нарастващото обществено доверие към личните страници.
Удобната и популярна гражданска позиция "от мен нищо не зависи" бе напълно и надявам се трайно, компрометирана. Всеки има лична кауза и трябва смело да я споделя в обществото, защото това е най-лесният начин всеки да осъзнае всъщност колко много привърженици има въпросът, който лично го вълнува.
Трябва да бъдем открити и честни в общуването - това бавно, но изключително трайно формира привърженици за всяка кауза. Трябва да сме последователни и упорити - проблемите от обществено значение обикновено са вплетени един в друг, което изключва възможността да се решават на мига. Когато е необходимо, трябва да се протестира - всяка власт мечтае за лоялни и предани граждани, но това поведение никъде по света не е решило никакъв обществен проблем.
След срещата на БСМ в Русе съм по-оптимистично настроен. Явно след петнайсетина безлични години на преход българското общество започва да търси и да формира естествени, а не казионни обществени лидери. Това лека-полека ще се отрази и при селекцията на политическите лидери. В страните от ЕС връзката между граждани, неправителствен сектор, партии и политика е пряка и взаимозависима. Рано или късно така ще бъде и у нас. За целта е достатъчно активно да отстояваме личните си каузи, защото от нас зависи абсолютно всичко.
04.09.2008
Публикации
