Свиха ми номера!

Преди десетина дни ми откраднаха предния регистрационен номер на автомобила. Ще поразсъждавам над тази дреболия, защото ме навежда на размисъл. Предните табели се крадат лесно, защото, за разлика от задните, не са занитени фабрично. А се крадат, за да послужат за извършване на друго престъпление, най-често кражба на бензин от бензиностанция.
Един час след като констатирах дребнавата кражба вече бях подал жалба в съответното РПУ. Служителят, който я прие, ми каза да мина след три дни, за да взема документ, удостоверяващ кражбата, който ще ми послужи пред КАТ за издаване на нов номер и талон. До издаването на новия номер колата ми е спряна от движение. След трите дни се оказа, че това не е сакралният документ, а само входящ номер, с който на друг адрес трябва да издиря районния инспектор. Дадоха ми телефон, на който три дни не можах да го открия. Търпението ми се изчерпа и се разходих до съответния адрес. Инспекторът бе на поста си. Втрещих се от мизерните условия, в които му се налага да работи. Оказа се свестен и отворен за съдействие човек. Също така се оказа, че в РПУ са забравили да ми кажат да внеса такса от 2,50 лв. за разглеждане на жалбата. Трябваше да се върна да я платя, а на другия ден пак успях да стигна до районния и вече получих документ, че ми е откраднат номерът. Получих го срещу подпис, че нямам претенции към МВР да продължава да се занимава със случая.
Сега ми предстои да мина през деветте кръга на ада в столичния КАТ - издаване на номер и талон. Разказвам това, защото се замислих, че не е никак лесно да си изряден гражданин в България. Ще трябва да платя скромна такса около 60 лева за издаване на новите ми документи. Неясно защо. Страните в този случай, които имат материална изгода са две - крадецът на табели, защото най-вероятно е извършил друга кражба чрез номера ми, и КАТ, защото независимо от обстоятелствата събира такси. Къде съм аз тази система? Ами много просто - плащам си данъците и си губя времето. Ако бях излъгал държавата като кажа, че съм си загубил номера, щях да си спестя доста време, а колата ми вече щеше да е в движение. По този начин всички по веригата щяхме да сме доволни. Не мисля това сериозно, но така излиза.
Станах жертва на кражба и на бюрокрация. С второто държавата може да се пребори бързо и лесно. В претоварена с дейност администрация, каквито са ведомствата в София, най-добре се разбира колко ефективни могат да бъдат електронните услуги. Ако бяха налични, щях да попълня всеки документ и да платя всяка такса за броени минути. Дано бъдещите пострадали да имат възможност да ползват поне тези облекчения. Към шофьорите съветът ми е чрез подръчни средства здраво да прикрепят предните табели на колите си, за да спестим поне това облекчение на дребнавите крадци.

21.08.2008

Поредната война

Каква седмица! Започнаха олимпийските игри, с тях и война между Грузия и Русия, а между другото преди два дни бе отбелязан международният ден на младежта. Общото между трите събития е, че в тях участват млади хора. Никога досега не е имало по-добре организирана олимпиада! Още в началото китайците счупиха всички рекорди по инвестиции и подреденост. Човешките и социалните права им куцат, но на фона на перфектно протичащите състезания явно тези теми ще изчакат до края на игрите. Мислех си, че светът е олимпиада, но изведнъж поне в нашия регион вниманието се разконцентрира. Избухна война в Грузия. Как е възможно грузинските политици да си мислят, че могат ей така, с една шумна и кръвопролитна акция, да решат сложен етнически проблем срещу Русия, и то малко след провъзгласяването на независимо Косово, което обърка световната дипломация! А Русия има нужда от демонстрация на стабилност и последователност след смяната на караула в Кремъл. Крайно неподходяща ситуация за Грузия. Убеден съм, че ако на срещата в Букурещ Грузия бе поканена за член на НАТО, всичко това нямаше да се случи. Нито грубата атака на грузинците към Южна Осетия, нито инвазията на Русия. България е страната, която носи отговорността за реализиране волята на грузинските граждани за интеграция към западната цивилизация чрез членство в НАТО. Ние трябва да напътстваме и управляваме този процес до успешното интегриране на Грузия в пакта. В сегашната ситуация нашата държава може да играе активна миротворческа роля. Смело трябва да се отправят упреци и към двете страни, защото тази война не прави изключение - тя е безсмислена! Тук е мястото да заявя като социалист, че е недопустимо в XXI век конфликтите между две цивилизовани държави да се решават чрез военни действия и жертви сред мирното население. Още повече този обиден абсурд да се разиграва пред очите на целия свят, когато се провеждат олимпийски игри. Това говори за отсъствието на какъвто и да е респект към системата за сигурност, утвърдена от ООН. Има нужда от нови ясни правила в международните отношения, основани на силата на правото, а не на правото на силния.
ЕС и България като негова членка има уникалния шанс за утвърждаване на справедливи международни отношения в Черноморския регион. По света, между другото, се отбеляза международният ден на младежта. Смисълът му е в това да насочи общественото внимание към проблемите на младите. Най-важното условие за развитието на младия човек е мирът. Без мир няма никаква перспектива за личностно развитие, за създаване на нови поколения и човешки семейни взаимоотношения. Всъщност в ситуация на война има ясна перспектива пред младите - да участват в нея. Като историк по образование и като социалист съм убеден, че енергията на младите поколения трябва да се изразходва в нещо градивно, а не в братоубийствени военни авантюри. Олимпийските игри и принципите на олимпийското движение са пример за мирно съревнование. Би било добре, ако политиците се опитват да следват тези принципи и в другите си начинания.

14.08.2008

Пазаруваме си...

Преди дни Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи глоба на производителите на яйца и пилешко месо. Причината бе констатиране на картелно споразумение за изкуствено поддържане на високи производствени цени. Смея да твърдя, че като потребители слабо познаваме тази класическа за всяка пазарна икономика болест - картелите. Това са неформални съюзи на производители или търговци от дадена сфера, за договаряне на цени или заплати, разминаващи се с реалните на пазара. В полза на собствениците, разбира се. Картелите вредят на потребителите в не по-малка степен от корупцията, защото по същия начин премахват конкуренцията като фактор за развитие. От имитацията на конкуренция, налагана от картелите, най-пряко и на първо място се ощетяват крайните потребители, т.е. всеки един от нас, защото, без да съзнаваме, сме принудени да пазаруваме на цени, далеч по-високи от реалните. Народът отдавна е казал - не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.
Ето защо е важно да се поощряват усилията на държавата и на структурите на гражданското общество, които следят за интересите на потребителите. В този смисъл заслужава похвала дейността на КЗК, която не за първи път налага глоби при констатация на картелни образувания. Преди птицевъдите бяха застрахователите заради цената на "Гражданска отговорност" и производителите на олио - сещаме се защо. Но какво от това? Размерът на глобата е обидно смешен, ако го съпоставим с печалбите от спекулативно високите цени.
Сещам се за три трудни начина за борба с този пазарен проблем. Единият е глобите, налагани от държавата, да бъдат значителен дял от реализираните печалби за картелите. Вероятно в българските условия това ще доведе до нарастване на рушветите вместо на събираемостта на глобите. Другите два начина са по-близо до законите на пазарната икономика и ролята на гражданското общество. Държавата би могла в по-голяма степен да се възползва от членството в ЕС и когато има констатиран картел, да се стимулира вносът на стоки от чужди производители. Безсмислено е да се защитават български производители, които нямат уважение и респект към родните им потребители. Гражданският сектор и държавата трябва смело и масирано да оповестяват имената на фирми, замесени в картелни образувания, до пълното им дискредитиране в очите на потребителите. Загубата на клиенти и престиж в пазарната икономика е нещо, което всеки недобронамерен собственик може сам да си калкулира. Така, както в момента на нас не ни излиза сметката.
Като млад социалист знам, че пазарната икономика не бива да води до пазарно общество. Пазарът в икономиката има нужда от държавен и обществен контрол, за да не се изврати в крайности, погубващи възможностите за развитие на хората.

24.07.2008

Бойко-скептицизъм

Доста е напрегнат животът в София. Сигурно си мислите, че е напрегнато заради докладите на ЕК и вота на недоверие към правителството. Не. Това са само допълнителни екстри към рушащата се нервна система на гражданите на столицата. Това, което вади от равновесие хората, са дребните житейски действителности. Например заринатият в боклук център на града. Градският транспорт е претъпкан и горещ като фурна. Цената на пътуването обаче нарасна. Бездомните кучета са обичайна гледка. Задръстванията, въпреки отпускарския сезон, са огромни, а местата за паркиране все така дефицитни. Синята зона бе обявена за незаконна, но продължава да расте, което странно защо изобщо не се отразява на печалбата на "Паркинги и гаражи".
Изброявам тези банални вече проблеми, защото се замислям до каква степен те бавят развитието на хората, избрали София за личностното си реализиране. Липсата на напредък по всеки един от тях засилва българоскептицизма в обществото. В този смисъл искам да успокоя премиера и президента, които също са граждани на София, че опасност от евроскептицизъм в града няма. Но на българоскептицизма трябва да се обърне внимание, особено от кмета Борисов, който вече три години носи отговорността за липсата на достойни условия за живот на близо два милиона българи, заредени с еврооптимизъм. Хората отдавна знаят, че Европа е преди всичко и набор от ценности и манталитет на поведение. Очакват да ги открият в действията на политиците и да ги усетят в ежедневния си бит. Ето това не желаят да разберат политиците. Например чистотата на улиците е много важно нещо. Защо обаче миенето се извършва в най-натоварения с трафик период на деня? Камионите за извозване на боклука също си вършат работата в най-натоварените часове. Улиците се ремонтират по същия начин.
Тези на пръв поглед незначими подробности ежедневно блокират града. Независимо дали човек е решил да ползва градския транспорт или колата си, денят му се невротизира още на път за работа. Това засилва българоскептицизма и еврооптимизма едновременно, защото жителите на София отдавна знаят, че всеки голям европейски град се чисти, ремонтира и т.н. през нощта. Това се прави за удобство на гражданите, а не на фирмите, наети от общината. Интересно ще е някой икономист да пресметне колко работни часа са загубили високо квалифицирани специалисти в задръствания, как това се е отразило на работоспособността им, какво е загубила икономиката на града. Евродокладите засилват българоскептицизма в обществото, но са нещо по-отдалечено и абстрактно в бита на хората. Примерите, които дадох, обаче са реално ежедневие за твърде много хора. В същото време решенията изглеждат лесни, стига да има политици, които да искат да прилагат на практика европейския манталитет и опит. Кметът да му мисли, защото еврооптимизмът на софиянци започва да се трансформира в Бойко-скептицизъм.

31.07.2008

Трудни пари

С наближаване датата за обнародване на доклада за напредъка на България, изготвян от Европейската комисия, зачестяват и скандалните разкрития за злоупотреби със средства на съюза у нас. Макар темата да не е нова за българската административна, политическа и икономическа действителност, считам, че не е излишно да споделя мисли по нея. Защо стигаме до подобни проблеми? Защото българският бизнес в голямата си част продължава да гледа на средствата по държавни поръчки като на лесни пари за лесно забогатяване. Щом държавата отпуска средства за нещо, първата цел е колкото се може по-голяма част от тях да бъдат откраднати чрез отчитане на несъществуващи дейности или половинчато инвестиране в такива, които са видими. За целта е необходимо да се търси всеотдайно сътрудничество с администрацията и политическата класа. За задоволяване на корупционните потребности не се жалят средства. Такъв е манталитетът на бизнеса в България.
Този модел бе грижливо налаган през седемнадесетте години до членството на България в ЕС. Слава Богу, то вече е факт. Сега бизнесът трябва някак да осъзнае каква е разликата. Защото днес държавата отпуска значително повече средства за нуждите на която и да било сфера. Разликата е, че голяма част от тях са европейски. Процесът на усвояване и отчетност се контролират от хора, непознати за българските ширини от последните десетилетия. В този смисъл, ако някой иска да продължи да си краде постарому, по-добре да насочи усилията си към Брюксел, където също има корупция. Това няма да е лека задача. Постоянно се гледат в ръцете, конкуренцията между мощни лобистки групи е жестока, а политическият и обществен контрол е всемогъщ. Въпреки това някои поемат риска с ясното съзнание, че ако нещо нередно излезе наяве, губят всичко веднага и завинаги. Това прави източването на еврофондове доста неразумно занимание. В България това все още не е осъзнато напълно, но е въпрос на време.
А колко прости и полезни могат да бъдат нещата. Достатъчно е да осъзнаем, че за усвояването на средства от еврофондовете е достатъчно бизнесът да предлага най-доброто качество и прозрачно - буква по буква - да следва изпълнението на всеки договор за обществена поръчка или европроект. Печалбите са законни и големи, възнагражденията за служителите и работниците също са стимулиращи и добри за българските стандарти. Всяка фирма, която работи по европроекти, коректно и отговорно трупа позитивен имидж, който й помага по-лесно да печели проекти в бъдеще. Но всичко това не е достатъчно. На нашите географски ширини искаме всичките пари на света и ако може без да ни напомнят за договорните ангажименти. България не бива да си позволява лукса да злоупотребява със средства, за изработването на които хора в други държави от съюза е трябвало да работят здраво. Те ни ги предоставят, за да създаваме по-добри възможности за развитие на бизнеса, на социалната среда, на всеки един от нас. Осъзнаваме ли това? Ще се възползваме ли от златните възможности за развитие, които ни се предоставят на тепсия? И още нещо. Познаваме манталитета на българската администрация и бизнес. Предлагам да броим до десет, преди смело да хулим евробюрократите.

17.07.2008

Латинообщество

Преди няколко дни станах свидетел на следната сцена. Две момичета от ромски произход претърсваха кофите за смет пред блока, в който живея. Едната държеше под мишница бебе, видимо на около 6 месеца. Имаха доста окаян вид. Намериха кофа с латекс, която пуснаха в чувал, потеглиха към следващите кофи, а латексът течеше по дрехите и улицата. Мислех да ги заговоря, но не посмях. Това се случи в деня, в който се сдобих с телефон, поддържащ безжичен интернет. Моят проблем беше, че не навсякъде в София мога да ползвам Wi-Fi. А какви са проблемите на тези две мои съгражданки?
Сигурен съм, че много от нас са били свидетели на подобни гледки, че дори на по-фрапиращи. Въпросът, който си задавам, е дали е нормално да свикваме с тях, или ще търсим решение на тези социални проблеми. Притеснява ме, че обществото по-скоро се дразни от начина на живот на ромите, отколкото да търси решение на общия ни проблем. Проблемът е, че България се превръща в страна на контрастите. Средната класа предпочита ромите да живеят в гето зад високи стени, за да не ни дразнят с нехигиеничното си присъствие. Други българи пък, натрупали за петнайсетина години огромно състояние, започват все по-организирано да се ограждат в квартали също с високи дувари, за да не се дразнят от мрънкането на съгражданите си, работещи срещу заплата и коментиращи ръста на цените. Чудесен латиномодел! Всеки си се е оградил и си живее посвоему. Вярно е, че преходът бе тежък, но вече сме част от ЕС.
Спомням си преди години, като ставаше дума за обществени проблеми в развитите западни общества, използвахме фразата "Да им имам проблемите!". България ще продължи да се развива възходящо в икономическо отношение. Точно сега трябва да осъзнаем, че от нас, като общество, от правителствата, които излъчваме занапред, ще зависи дали ще има проблеми, които крием зад стени. Двете ми съгражданки до кофата за смет нямат и никога няма да имат шанс да се реализират в обществото извън гетото. Не цвета на кожата, а липсата на елементарна грамотност ги прави вечни аутсайдери в галопиращото информационно общество. Детето, което носеха, може да стане най-гениалният програмист. Това ще е възможно, ако обществото осъзнае, че всеки има право на развитие. Трябва да бъдем по-взискателни, да изискваме повече от съгражданите си и от държавата. Иначе групата на тоталните аутсайдери ще расте все по-застрашително. Това означава да престанем да се съгласяваме, че щом някой е циганин и тъне в мизерия, обричайки поколението си на същия живот, значи всичко е "наред".
В Латинска Америка е така. Бедните, средната класа и богатите са три касти, които нямат допирни точки. Невъзможно е да преминеш от една в друга. Всеки си живее живота, без да пречи на другите. Но като социалисти ние трябва да се стремим да изкореняваме този модел от все повече места по света. А не да го утвърждаваме в собствената си страна. И точно затова час по-скоро трябва да разрушим гетата и стените между кастите в България.

10.07.2008

Облаци на хоризонта

Търговците и хотелиерите на Слънчев бряг пропищели от слабия сезон тази година. Няма как да е другояче. Презастрояването на курорта, надпреварата в печалбарството и ниското качество на предлаганите услуги логично водят до този резултат. Вероятно неприятната изненада от слаб сезон ще се повтори и догодина. Дори да се предприемат адекватни мерки, позитивният резултат би се усетил след години.
Аз живея в жк "Младост" в София и със сигурност не бих си похарчил спестените за почивка пари за същата обстановка на морето. Дори не е същото. На морето е още по-тясно, по-шумно и безсмислено скъпо. За неадекватната обстановка по много от морските ни курорти сигурно известна вина носят държавата и общините, защото през годините на преход се направиха безброй много компромиси със закони и наредби, за да се удовлетвори мерака на различни бизнесмени за бърза печалба. Но основна вина откривам в поведението на българския бизнес. Районът на Слънчев бряг и Несебър е подходящ символ на мутризацията в бизнеса. Набързо спечелените пари чрез рекет и всевъзможни далавери бяха глупаво инвестирани и профукани в строителството на хотели и заведения, без да се дава сметка за развитието на пазара на недвижими имоти, перспективите за развитие на туризма и какво превръща дадена туристическа индустрия в успешна.
Дори е нямало кой да се сети, че леглова база с мащабите на Пловдив няма откъде да се захрани с вода. Това вероятно се е случило и с цената на щедри рушвети за администрациите, издаващи разрешителни и извършващи контрол. Всичко това ясно говори за отсъствието на култура. Тези проблеми оттам насетне се пренасят в предлаганите услуги. От нощувката до чадъра на плажа всичко се плаща на неразумно високи цени, а отсъствието на бакшиш в заведенията директно превръща туриста във враг на персонала.
Проблемът е в това, че собствениците и мениджърите на хотели в курорта трудно могат да си представят профила на туриста, който желаят. Абсолютно им е невъзможно да вникнат в манталитета на един български или чуждестранен турист, за да настроят услугите си така, че почиващите да са доволни. А това е най-важното. Без значение кой колко пари може да отдели за почивка, всеки заслужава най-доброто срещу парите си. Това е дълбоко осъзната аксиома в конкурентните за българския туризъм дестинации. Това говори и за уважението към труда на всеки от нас, защото на фона на скромните доходи в страната спестените за почивка средства имат особено висока стойност. Те са ни коствали не малко усилия през годината.
Не ми е жал за предстоящите фалити на хора без култура в бизнеса, но съжалявам, че заради тях ще страда имиджа на българския туризъм, който пълни бюджета на държавата. За да предотвратим повторно развитие на сценария Слънчев бряг като гражданско общество, следва да подкрепим по-сериозно усилията на еколозите за запазване на природния и туристическия потенциал на държавата.

03.07.2008

Бъркаме темата

Медийното пространство е наситено с коментари и анализи на президентското интервю. Акцентът в коментарите е върху това има или няма разрив между Първанов и Станишев. Отново вниманието на обществото се насочва към клюкарските пикантерии, а не към съществените политически тези, които биха били полезни. Всичко случващо се на политическата сцена у нас през тази и отминалата седмица по линия на президента и Европейската комисия има много ясна тема. Българското общество и държава се нуждаят от дълбоки реформи в политическата система. Именно това е важното, а не как и къде си общуват Първанов и Станишев. Въпреки общественото негодувание от пазаруването на гласове през местни избори 2007 сега на частичните в Сандански и Казанлък виждаме, че този негативен процес е по-нагъл и мащабен от всякога. Купуването на гласове, корупцията, свързана със закона за обществените поръчки, финансирането на партиите, състоянието на съдебната система, избирателната система и неучастието на гражданите в избори са отделни елементи от един и същи проблем. Те са навързани в здрава верига и не могат един без друг. Когато Президента говори за необходимост от реформа на политическата система, а Европейската комисия като латерна повтаря, че имаме проблеми с високите нива на корупционни практики при усвояването на парите на европейските данъкоплатци, става дума за едно и също нещо. Има нужда от механизми, които по естествен път да създават предпоставки демокрацията в България да работи. Имаме проблем с демокрацията, а не с общуването между бившия и настоящия председатели на БСП. Друго изкривяване по темите от седмицата е, че посочените проблеми са израз на вътрешнопартийното напрежение в БСП. Не е така. Когато говорим за пороци в механизмите на политическата система, водещи след себе си до корупция и фасадна демокрация, трябва много категорично да си дадем сметка, че всички значими политически сили са участници в порочния кръг. Лицата на българските политици и партиите са взаимозаменяеми до степен, която да гарантира утвърдения през прехода модел. Това е така, вероятно защото центровете на властта в държавата не са на светло, не са обект на отговорност по законите на демокрацията. Това са хора, които знаят как да заменят Станишев с Борисов, а после Борисов, с който трябва да си съхранят удоволствието от консумация на власт. Гордея се, че именно БСМ преди повече от четири години предложи първия в левицата строен модел за реформа в политическата система. Българският избирател трябва да избира партия и личности, като му се даде възможност да пренарежда листата. Партиите трябва да разполагат с достатъчно средства, набавени от данъците на избирателите, за да не им се налага да търсят добре известните пътеки за финансиране чрез обществени поръчки и дарения. Това ще увеличи личната отговорност на политиците и ще превърне корупцията във въпрос на личен избор. До изборите за парламент остава точно една година. БСП е начело на държавата, когато България де юре стана член на ЕС. Постигнахме нещо много голямо - националната ни мечта в годините на преход. Още има време да постигнем и другата мечта - де факто демокрацията да заработи на пълни обороти в полза на гражданите.

19.06.2008

Парадна хомофобия

Интересен дебат се оформя около предстоящия гейпарад в София. Противниците на провеждането му са много. Аз също съм против подобни шоу прояви. Смятам, че сексуалната ориентация, на който и да е в обществото, не бива да е обект на парадност и демонстративност. Това е нещо много лично. Хомосексуалните в България, а и в други изостанали общества, имат проблем с възприемането на сексуалната им ориентация от останалата част на обществото. Елемент от този проблем е публичната й демонстрация. В този смисъл парадът, който се подготвя едва ли ще допринесе с нещо за изграждането на търпимост в обществото към тази група хора. Но парадът бе повод за дискусия и според мен той изпълни ролята си, защото показа две важни неща. Първо, че в обществото продължава да има грешно разбиране за характера на явлението хомосексуалност. Второ, показа се дълбоката незрялост на ред организации и желанието им да трупат евтини политически дивиденти, разчитайки на емоционалната нетърпимост в голяма част от обществото към хомосексуалните.
Хомосексуалността не е болест или порок. Всеки може да стане наркоман. Това зависи от възпитанието и средата, в която живее даден индивид. Но никой не може да стане хомосексуален, ако това не е генетично заложено в съзнанието. В този смисъл не е въпрос на политика, възпитание или натиск премахването на това явление. Хората просто се раждат с определена сексуална ориентация. Природата е устроена така. Такива хора е имало и винаги ще има. Но именно тук, като общество с претенции за едва ли не висша интелигентност, следва да си зададем въпроса защо е такова отношението ни към различни малцинствени групи и тази в частност. Дали не избиваме други комплекси, изливайки гнева си върху хора, които нямат нито вина нито избор при определяне на сексуалната си ориентация. Хомофобията е идентична с расизма. По-развитата част от човечеството наскоро разбра, че не цветът на кожата, а социалната среда формира качествата на дадена личност. Скоро, надявам се, ще осъзнаем, че сексуалната ориентация не е нещото, което прави даден човек добър или лош, мързелив или работлив, морален или неморален.
Питам се какъв точно проблем решават политиците, които яростно говорят срещу съгражданите си с различна сексуална ориентация? Никакъв! Това е само опит за привличане на обществена подкрепа чрез тема, която няма отношение нито към работата на икономиката, нито към образованието и здравеопазването, нито към равнището на доходи на хората. Този въпрос няма отношение дори към кризата на семейните ценности в българското общество. Трудно ми е да си представя как някой хомосексуален ще ми развали семейството. Но не е толкова трудно да си представя как едно семейство може да рухне под натиска на финансовия недоимък, стреса на работното място, или отчуждаването на партньорите.
В Партия на европейските социалисти, в младежката й организация и в БСМ разбираме, че сексуалната ориентация не е факторът, който движи напред общественото развитие. Разбирането и приемането на различията в хората около нас е много по-мотивиращ и позитивен подход, когато целта на обществото е насочена към повишаване на знанията и възможностите, а не към личните сексуални съпреживявания на всеки един.

26.06.2008

ЦСКА, оле, оле, олеле!

Случващото се в ЦСКА е емблематично за времето, в което живеем. Отново група ръководители си помисли, че спазването на публичните правила в обществените и колективни отношения е занимание за наивници. Много хора продължават да вярват, че в нашата държава закона е врата насред полето. Вероятно дълги години е било така, щом с такава самоувереност ръководството на ЦСКА се е отнесло към финансовите си ангажименти към държавата и БФС. Тези хора искрено са вярвали, че не може да възникне проблем, защото има много начини за решаване на проблемите, без да се спазват срокове и задължения. Да, вероятно досега е било така, но вече нито България, нито ЦСКА са самотни и изолирани субекти във всеобхватно преплетените отношения в ЕС. Лошото е, че това не се осъзнава в достатъчна степен.
В предходните години сред хората у нас се натрупаха много разочарования и скептицизъм. Едно от малкото неща, които дават позитивно самоопределение на личността, е симпатията към любимия отбор. В случая става дума за отбор вероятно с милиони поддръжници. Тази година ЦСКА стана шампион по безапелационен начин. Отборът наистина играе добре, което кара привържениците да мечтаят този път за достойно представяне на България в Шампионската лига. Наистина кой друг, ако не ЦСКА, умее да играе със самочувствие и победоносно извън страната? Но не, всичко това вероятно няма да се случи, просто защото някой не се е сетил, че трябва да си изпълни ангажиментите по договор. Верността и обичта на хората не са сред приоритетите на ръководството на клуба, иначе няма как да си обясня този административен пропуск. През годините на преход хората у нас свикнаха да бъдат пренебрегвани в качеството им на избиратели, на потребители и на какво ли още не. Но нямам спомен да са били така обиждани в качеството им на футболни фенове.
Няма по-голяма отговорност от това да си обект на обществено доверие, да си избран да представляваш волята за успех на маса хора. Така е в политиката, така е и във футбола. Време е да осъзнаем, че безвремието на прехода приключи. Убеден съм, че скоро правовите и принципни отношения ще си възвърнат изгубените позиции. Правилата на играта и в политиката, и във футбола са публични и трябва да се спазват отговорно и последователно. А сега някак трябва да обясня на племенника и на сина си как така любимият ни ЦСКА хем е шампион, хем няма да играе в Шампионската лига, хем печели мач след мач, хем отпада от А група. Този път номера със съдията-левскар няма да мине. Бих могъл да им дам пример с това как Българската армия печелеше битка след битка, а българските политици губеха война след война, т.е. нищо ново при нас. Вярвам, че нещата в ЦСКА се оправят, защото би трябвало победата на стадиона да е по-значима от безхаберието по кабинетите. Само ЦСКА!

Еконужда

На 22 април по целия свят бе отбелязан Денят на земята. У нас също, но денят ще се запомни по- скоро с промените в правителството и цялата суетня оттогава, която продължава дори днес през пролетния май. Съзнавам колко важни за управлението на страната са тези промени, но в същото време не ми се ще да подминаваме проблемите на опазването на околната среда. Още повече в екоминистерството промени няма, респективно там всичко е наред. Като общество все още сме склонни да неглижираме проблемите, свързани с екологията. Умовете ни са ангажирани с ниските доходи, високите цени, политическото шоу, телевизионното шоу. Така пропускаме покрай себе си куп екологични поразии, които със сигурност ще имат по-трайно и негативно влияние върху нас и следващите поколения. Твърде смущаващи са данните от проучване на Галъп Интернешънъл, проведено в 57 страни. Според него като общество сме на второ място по безотговорност към опазването на околната среда. Пред нас са само руснаците, но те винаги са ни превъзхождали. Това говори за манталитет. Отдаването на значимост в личното ни поведение към околната среда не е естествено поведение на хората от нашата цивилизация. То се възпитава. Никоя фирма или институция не би предприела действия за подобряване на екологията, защото това коства немалко средства. Всеки обаче ще го направи под обществен натиск. Проблемът се оказва в това, че българското общество все още не поставя в приоритет този тип проблеми. Все пак през последните 5 години организациите в защита на околната среда се намират във възход, печелейки все повече привърженици у нас. Това са преди всичко млади хора. Действията на еколозите имат локален характер и все още са далеч от възможностите да формулират и отстояват политики в тази сфера. Това е донякъде причината да липсва адекватно политическо представителство на хората, поставили екологията в свой основен приоритет. Но и това ще се навакса. Наченки в тази посока бяха протестите около приетото от правителството райониране на страната по програмата на ЕС "Натура 2000". Основният въпрос тук си остава как да бъде спечелено общественото мнение и как да бъде насочено вниманието на обществото към решаването на проблемите, свързани с екологията. Според мен посланията трябва да са насочени към отделния индивид, а решенията пряко да се отразяват на битието му. Така например в много от големите градове, най-вече в София, автобусите на градския транспорт би могло да се движат на метан. Това ще намали замърсяването на въздуха, ще ограничи кражбите на гориво и чувствително ще понижи себестойността на пътуването. Същото се отнася за служебните автомобили. Ако е трудно да организираме разделното събиране на отпадъци в дома си, то в офисите това е въпрос на мениджърско решение. В нашия манталитет е заложено да се отнасяме безстопанствено към общото, но ако получим убедителен пример за материалната ефективност на дадено поведение, сме склонни да го изпробваме и в домашни условия. Също смятам, че е удачно по-ясно да се говори за обвързаността на екологичните проблеми с други. Например с корупционните схеми, свързани с отдаването на разрешителни за строеж или свързани с различни екоинспекции. Друг кръг от въпроси е свързан със здравето, а това касае всеки един. Време е под силата на обществения натиск опазването на околната среда да се превърне в не по-малко значима политическа тема от борбата с корупцията. Организации като БСМ трябва да помагат за това.

08.05.2008

Наближава денят на детето

Денят на детето 1 юни е повод да се замислим какво очакваме от най-младото поколение на нацията. Казвам "очакваме", защото за добро или лошо децата могат да бъдат възпитавани и обучавани от другите поколения, така че целенасочено обществото да постигне определен резултат. Годините на преход размиха и разрушиха много обществени и семейни ценности. Двадесет години по-късно негативният ефект вече се усеща. Улисано от политическото шоу и битовата мизерия обществото и родителите допуснаха много компромиси във възпитанието на децата, родени в началото на 90-те. Те израснаха с други представи за добро и лошо. Станаха свидетели на перманентния недоимък на родителите си и жертва на духовния и материален упадък в обществото. За голяма част от тях образованието, труда и честните взаимоотношения не са необходими за реализация в живота. Символи на успеха са мутрите, мутресите и местните наркопласьори. Днес това поколение получава пълноценните си граждански права.
Преди седмица на дискусия за социалното разделение на обществото, организирана от Центъра за исторически и политологически изследвания, водещи социолози отново алармираха за тежки проблеми, които вече не могат да се предотвратят, но поне да се минимизират. Стотици хиляди деца у нас растат в семейства, без никакъв шанс за родителите да бъдат пълноценна част от развитото българско общество. Причината е липса на образование, на квалификация, на елементарна грамотност. Дистанцията между тези две Българии се задълбочава. Цифрите показват, че огромна част от новите деца на България ще бъдат възпитавани в среда на социална изолация от достиженията на модерния свят.
Пиша това, защото съм убеден в необходимостта от мощна обществена ангажираност към развитието на най-младите българи. Днес материалното положение на много родители и на държавата повече не могат да ни служат за оправдание. Обществото и държавата трябва ясно на всеослушание да заявят как се виждат след 20 или 50 години. България днес е част от най-богатата и развита общност на планетата. Недопустимо е при наличието на тежки проблеми, свързани със социалната изолация на големи групи от хора, да възникват проблеми като този с недостига на детски градини. Защото детската градина е не просто възможност за родителите да се съсредоточат върху професионалното си развитие. Детската градина е място, където малчуганите неусетно придобиват безценни социализиращи качества в общуването. Разбират, че не са сами, а са общество, в което трябва да уважават и да приемат различията на другите. Това е най-добрата гаранция, че младата личност няма да допусне през живота си социална изолация и отворено ще се стреми към общуване със света.
Трябва да изискваме от държавата и от себе си повече усилия, за да гарантираме качественото бъдеще на нацията. Не бива да жалим средства за възпитание в ценности и за достойно възнаграждение на труда и усилията на съгражданите ни, които възпитават децата ни. На този фон искам да напомня и за стотиците хиляди семейства у нас, които по биологични причини не могат да имат деца. На фона на научното развитие съм убеден, че обществото и държавата могат да направят повече за сбъдването на най-желаната мечта - да оставиш някой след себе си.

29.05.2008

Моментът е удобен!

Темата за финансирането на политическата система в България отново намери формален повод да влезе в медиите чрез доклада на Сметната палата за финансовите отчети на партиите. Цифрите са смайващи. Те показват, че партиите се отнасят към публичния отчет на разходваните средства по същия начин, по който би постъпила всяка втора фирма в България - криейки реалното си финансово състояние. Добре е, че БСП е декларирала най-голяма сума, над 9 млн. лева, а и счетоводството на партията се е постарало да има приемлив баланс между перата "държавна субсидия" и "дарения". Счетоводният проблем за партиите възниква именно тогава, когато трябва да се описват даренията. Формално погледнато, всичко е много лесно - просто се сумират официално направените дарения. Когато обаче се взрем в декларираните цифри, инстинктивно усещаме, че са значително по-скромни от нагласите ни. Нещо като да получаваш минимална заплата, а да караш джип. Пример за това са ДПС и СДС. Проблемът не е във формалните цифри, а в принципа и системата, която стои зад тях. В България най-много пари се печелят чрез властта. И политиците, и бизнесът отдавна знаят това. По-заможните бизнесмени плащат на всички партии, за да са сигурни, че потокът от обществени поръчки към тях няма да секне, а лоялните си избират партия, правейки всичко по силите си тя да участва във властта, за да си възвърнат инвестицията. Това е обединяващата мотивация на българските партии за участие в политиката. Това кара избирателите да се въздържат от гласуване и да си повтарят рефрена, че всички партии са еднакви. Самоцелният стремеж към власт, която се капитализира, унищожава българската политическа система. Пример за това е ГЕРБ. Тази партия е конгломерат от лични финансови амбиции, които трябва да се реализират чрез властова система под патронажа на неформалния им лидер. Партията с най-висок рейтинг получи доверието на едва 500 хил. избиратели на местните избори. Хората в България ясно показват, че имат нужда от партии, които декларират ясна и принципна политическа кауза, а не просто стремеж към власт. Партиите трябва решително да се освободят от ежегодното си напрежение около финансовите отчети. Най-простото решение е да се забранят даренията от юридически лица, а на даренията от физически лица да се сложи лимит. Тази мярка трябва да е съпроводена със значително нарастване на държавната субсидия към партиите, получили над 1 % гласове в национални избори. Гражданското общество трябва да е сигурно, че именно то плаща за поддържането на политическата система, а не бизнесмени в сянка, лишени от обществена отговорност. Подобни решения биха успокоили и политиците, на които вече няма да им се налага толкова да умуват как да финансират една или друга обществена кампания на партията си. Вероятно по-материално ориентираните сред тях ще напуснат политиката и ще се захванат с бизнес, защото финансовите и съдебни рискове при провал на поредна корупционна схема ще са неоправдано високи. Ако това някога се случи в българската политика, най-вероятно ще се появи естествен стремеж у политиците да изтъкват уникалността, ценностите и отликите на каузата, отстоявана от партиите им, а не утвърденото днес универсално качество да лобират за обществени поръчки в частна полза. Час по-скоро трябва да се предприеме реформа в системата на финансиране на партиите, защото истинското й име днес е политическа корупция. Моментът е удобен!

17.04.2008

Каква партия искаме да бъдем уставно?

Вероятно в началото на лятото БСП ще приеме нови устав и програма. Безспорно това са фундаментални документи, които би следвало да дадат нови рамки за партийно поведение и развитие, за формиране на политики. Когато чета тези документи, особено Концепцията за промени в устава, не намирам убедителен отговор на въпроса, искаме ли да се развиваме като лява партия? Фундаменталното самоопределение в преамбюла е, че БСП е лява народна партия. Когато се зачетем в други текстове, ни става ясно, че се ангажираме с проблемите на всички обществени групи - от бизнесмените до безработните. Също така става дума за БСП като националноотговорна и патриотична партия. Според мен тези текстове отстояват принципа "за всекиго по нещо" и не отговарят на една лява партия.
Подобни тези са типични за народните партии в Европа, които са патриотично настроени, но изповядват полулиберални идеи. Те извеждат на преден план държавата, която във взаимодействие с бизнеса решава социални и други проблеми на цялото общество. При народните партии стремежът към изпълнителната държавна власт и нейното упражняване заема централно място. Пътят им към властта е най-различен, защото идеологията им позволява да са патриоти, ако чуждата конкуренция вреди на бизнеса, да са социални, ако безработицата е висока, да са десни, ако интересите на едрия капитал го изискват. Народните партии са готови на всякакви компромиси, за да упражняват държавната власт.
Този универсален подход ми напомня развитието на българските партии от началото на прехода до ден днешен. БСП не е изключение. Постоянно през годините в обществото се натякваха изводи, че всички политици са еднакви и са маскари и че вече нямало разлика между леви и десни. Да, в България вероятно е така, но съвсем не е така на Запад, където левите партии имат ясни целеви функции и социални бази в обществото. Това са работниците, служителите, трайно безработните, собствениците на малки и средни предприятия. Кръгът от проблеми, който днес и утре ще занимава левите партии, е свързан с подобряването на качеството на живот на тези целеви групи. Това се постига чрез система от взаимообвързани отношения, преплетени с организациите на тези съсловия. В голяма степен левите партии са координиращото звено при създаването на такива отношения и най-важното - те са политически изразител на тяхното мнение в отношенията им с останалите обществени групи. Патриотизмът и народнячеството нямат място в ежедневния конфликт на интереси между наемници и работодатели. Левите партии използват изпълнителната и законодателна власт, чрез които политическата воля на синдикати и други подобни организации бива претворявана в закони и решения. В пирамидата на обществените отношения левицата поставя акцент върху качеството на живот и подобряване възможностите за развитие на отделния човек. Това е фундаменталната разлика между социалдемокрацията, либерализма и консерватизма, където акцентът пада върху властта, пазарната логика и икономическата целесъобразност. В този смисъл не откривам левицата в Концепцията за устав на БСП - не виждам механизма, чрез който примерно синдиката на учителите да може пряко да участва и да формира партийната ни политика в областта на образованието. На БСП са нужни по-ясни организационни и политически механизми за интегриране на лявото общество. Иначе се открива възможност да се формира друг изразител на лявата политическа воля.

10.04.2008

Да отворим вратите

Добре е, че в концепцията за нов устав на БСП намира място темата за симпатизантите на партията и техния статут. Притеснен съм, че и тук, както и в други насоки, по-скоро става дума за фасада, зад която се крие неясно съдържание. Трудно намирам убедителен отговор на въпроса какво целим да постигнем като стратегически резултат с предлаганите промени? Къде искаме да заведем партията чрез механизмите и правилата на новия устав? Според мен основното предизвикателство пред БСП през следващите десетина години ще бъде свързано с възможността на партията да привлича симпатизанти на базата на модерна европейска лява политика. Този процес има своите скромни постижения в БСМ, но на партийно ниво все още членският състав и кръгът от симпатизанти се репродуцират по-скоро на семейно-родствена основа отколкото да мотивира хората политически по силата и съдържанието на левите политически идеи. Семейната наследственост в симпатиите към партията може още дълго да поддържа БСП, но със сигурност ще се свива като влияние и със сигурност ще превръща БСП във все по-монолитен и самодостатъчен обществен организъм, изолиран от реалния живот и проблеми на обществото. Ето защо работата със симпатизантите и утвърждаването на механизми за нея е от първостепенно значение.
На този фон е грешка стремежът на някои партийни кръгове да пилеят ценен организационен и финансов ресурс, за да формират нова младежка организация, разположена вътре в партията и напълно подчинена на вътрешнопартийната логика на отношения. По цял свят левите партии си създават външни структури на гражданското общество, защото всяка такава структура е мост към обществени групи, недостъпни пряко за съответната партия. А когато говорим за работа с младите, е задължителен подходът с утвърждаването на външна за партията младежка организация. Левите партии формират стабилни симпатизанти именно чрез младежките си структури, които свободно общуват с възрастовата група от 14 до 21-годишните. За част от тези млади дори законово не е възможно да бъдат членове на партия, но по-важното е, че с малки изключения сред младите на тези години малцина осъзнават нуждата от партийно членство. Именно те обаче с най-много чистота и ентусиазъм са склонни да възприемат левите идеи, като в огромната част от случаите им остават верни през целия живот. Впоследствие чрез младежката организация и в една по-зряла възраст същите тези младежи се обвързват трайно с членство в партията. Това е съвсем различен подход за възпроизводство на общественото влияние на левите партии. Прагматичността му се е доказала по цял свят, защото почива на здравия принцип, че една лява партия е толкова по-силна, колкото е в състояние да демонстрира диалог и отвореност към широки обществени групи.
БСП от години разполага със структурата на БСМ, която успешно се справя с обществената си роля, осигурявайки на партията млади попълнения, мотивирани за участие в политиката заради левите идеи, а не заради партийните пристрастия на дядовците им. БСП има нужда от този подход в много по-голяма степен. Вместо това днес личи у някои желанието за самозатваряне на партията и издигане на пиедестал на принципите на демократичния централизъм, който върви ръка за ръка с призивите за "дисциплинираност" и ред в партийните редици. Това може да създаде усещане за комфорт и подреденост сред партийните среди, но със сигурност не би спечелило доверието на огромното мнозинство от граждани, трайно неоткриващи партията, достойна да представлява ежедневния им интерес. Вярвам, че партията ще има сили да погледне навън и да подкрепи усилията на тези обществени групи, които се стремят към повече свобода, справедливост и солидарност в новото общество на ЕС, което градим заедно.

03.04.2008

Свобода за Тибет!

Днес ще се спра на тема, която на пръв поглед е далечна за българското общество. Ще го направя, защото съм убеден, че не е така. Става дума за каузата Тибет. Преди броени дни, с цената на много жертви, бе потушена демонстрацията на тибетските монаси по повод петдесетата годишнина от окончателното подчиняване на Тибет от Китайската власт на Мао Дзедун. Днес това се случва в навечерието на Олимпийските игри в Пекин. Реакцията не закъсня. Все повече авторитетни личности и институции от цял свят отправят апел за бойкотиране на олимпиадата. Ясно в същия дух се изказа и председателят на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг. Предполагам, че до реален бойкот на игрите няма да се стигне. Не е и нужно. Спомням си олимпиадите в Москва и Лос Анджелис, които бяха бойкотирани по политически причини. Поуката за мен е, че от това загубиха младите хора, а не комунизма или капитализма в онези години. Не бих желал да се връщаме към онези времена, но и не желая да се примиряваме с властта в Пекин, която няма респект към мирните принципи на олимпийското движение.
Олимпиадата е най-вече за младите, било спортисти или публика, от цял свят. Всички я чакат с нетърпение. Не бива да лишаваме хората по света от този празник на спортния дух и конкуренцията. Ще ми се обаче българските олимпийци, пък и тези от други страни, чрез знак върху облеклото си и чрез изявленията си да защитят справедливата кауза за свобода на народа на Тибет. Нашата цивилизация е крайно материална, неведнъж обаче сме показвали, че умеем да защитаваме справедливи каузи. Борбата на Далай лама и народът на Тибет за свобода продължава вече повече от половин век. Това не е борба за политическа свобода в класическия смисъл на понятието. Това е волята на един етнос, избрал духовния път на развитие, да възвърне правото си сам да определя този път, да запази Тибет като духовен оазис на Азия. Десетилетните опити за етническо асимилиране, съчетано с репресии, се провалиха. Резултатът е сплотен народ, обединен около кауза и водач в лицето на Далай лама, който днес е най-популярният и добре приет лидер навсякъде по света. Свидетелство за това е и Нобеловата му награда за мир. Мисля, че народът на Тибет и Далай лама са чудесен пример за младите в България и по света, за това колко по-силни са аргументите на една кауза, съпоставени с аргументите на силата. За това, че именно идеите приобщават хора, а не наложените със сила решения.
Добре би било да съотнесем тези изводи към животът ни тук и да се замислим останаха ли неща, в които вярваме истински, независимо от конюнктурата на днешния ден. Например коя е каузата на левицата у нас, следваме ли я, води ли поведението ни като партийци до приобщаване на повече хора около нея? БСМ винаги е търсила здравите отговори на тези въпроси, а в този частен случай съм удовлетворен, че младежкия Социнтерн винаги е защитавал справедливите и мирни опити на тибетския народ за свобода. Олимпиада ще има, но дано тя даде повод повече хора да се замислят върху ценностите, на които се гради съвременният свят.

27.03.2008

Успехите не са проблем

През изминалия уикенд се състояха дискусии с участието на представители на БСМ, в това число и моето. По покана на Йес-България взехме участие в семинар, поставил си за цел да анализира първата година от членството ни в ЕС от гледната точка не на утвърдените анализатори, а на младите. Дискусията се завъртя около тезите, че състоянието на икономиката не е толкова добро, колкото ни го описват някои; че корупцията като начин на живот е тази характеристика, която ни спъва по пътя към осезаемите успехи; че членството на България в ЕС е най-значимото и позитивно постижение на българското общество и политици след промените. Убеден съм, че на всеки от тези проблеми може да се погледне и откъм позитивната страна. Аз собствено ще запомня годината след членството в ЕС с лавинообразното нарастване на корупционните скандали. Неусетно обаче като общество започваме да се възмущаваме от скандалите, защото не обичаме караниците и ни убягва същността им. А тя е изключително позитивна.
След редицата поредни години на утвърждаване на корупционни схеми и практики започна гръмко да се руши политическият и бизнес модела на отношения, които доведоха икономиката и обществото до характеристиките на тези от третия свят. Когато висши политици, министри способстват за разкриването на корупционни схеми, първо започваме да виждаме проблема в тях самите и им търсим отговорност чрез оставка. Няма да е лошо да се замислим, че с всичките си кусури сега управляващите са първите, които предприемат нещо реално за разбиване на утвърдените порочни практики. Вероятно външният натиск също е от значение.
Подобен позитивен поглед можем да отправим и по отношение на спрените средства по редица програми на ЕС. Това не ни прави по-бедни, а и ни позволява да направим необходимите промени в системите, генериращи корупция. Пиша това и в контекста на лавината от медийно възмущение към действията на вътрешния министър Румен Петков. Плъзгайки се по повърхността, някои откриват проблем във всяко негово действие, без да виждат, че именно сега благодарение на неговата политическа воля и на координирания външен натиск от страна на ЕС и на САЩ се отпуши процесът на промени в МВР. Очевидно и Петков има своя позитивен принос към това. Създаде се ДАНС, която по последните случаи на уволнения заради корупция е видно, че проработи. Изобщо очертава се, че нещата в България, една година след членството в ЕС, започват да се движат в проевропейска посока. Вероятно рано или късно ще възникнат проблеми и във връзка с необходимите промени в политическата система. Корупционната система в България е всеобхватна. Естествено, че когато я рушим, ще възникват скандали и болка. Те не са проблем, защото показват, че има воля за движение напред. Всичко това импонира на последователната проевропейска визия и на БСМ.
Ще продължаваме в тази посока независимо от това, че някои партийни дейци не осъзнават необходимостта от европейския дух и лице на БСМ.

20.03.2008

Човещина в общуването

Трагедията, разразила се във влака София-Кардам, дава повод за разсъждения. Посоката, която избирам, не бе задълбочено анализирана в медиите през последните дни. А именно отношението на хората в безопасност към тези изпаднали в беда. Нещо притеснително продължава да набира сили. Егоизъм, непукизъм и сеирджийство. Очевидци разказват, че на мястото на трагедията е имало пътници, които с любопитство са заснемали впечатляващия ужас. Други пък, намиращи се в окаяно състояние, опитващи се да се качат на някакъв транспорт до най-близката болница. Спешно реагирали таксиметрови шофьори, но специално за случая налагали завишени цени. Не съм очевидец, но ако в това, което преразказвам, има дори зрънце истина, то значи имаме сериозен социален, психологически и чисто човешки проблем като общество. Същото ми се случи на мен, когато малкият ми син си разцепи устата и нито едно такси не пожела да ни откара до поликлиниката, защото била на не повече от километър. Сред учениците е голямо забавление да организират насилие над други ученици и да си повикат приятели, които да заснемат унижението с мобилните си телефони. Какво да очаквам от тези деца, когато станат пълноправни граждани? Аз съм млад и ще живея в тази държава с тях още дълго време. Буквално тези дни една неправителствена организация подхвана неформална анкета за състоянието на здравеопазването и търси мнението на гражданите за необходимите реформи. Анкетата е анонимна и се връща безплатно по пощата. Незаинтересуваността на много от гражданите към това, че някой им търси мнението, е потресаваща. Предполагам, че точно тези ще са в първата редица на мрънкащите, че никой в държавата не разбирал реалните им проблеми.
Тежкият упадък на чисто човешките ценности и разбирания за съвместния ни живот в обществото, спешно трябва да бъде лекуван. Тук своята роля би могла да има държавата, но тя не е водеща. Същото важи за партиите, защото са тежко компрометирани и противопоставени една на друга. Има солидна психологическа стена между тях и обществото. Послания, насочени към градеж на човешки ценности, на чувство за солидарност и съпричастност към проблемите на ближния могат да бъдат чути, когато идват от приятел, а не от началник.
Пиша това, защото в един друг наш частен случай се сблъсквам с политици, които ратуват да превърнат БСМ във вътрешнопартийна структура, т.е. да превърнат младите в строени партийци, измествайки вниманието им от проблемите на обществото към възможности, които дава партийната кариера. БСМ привлича в редиците си младежи, отличаващи се предимно с общочовешките си ценности и ангажирани със социални каузи. Ще ни се в новия устав на партията да бъде задълбочена обвързаността на БСМ и БСП на базата на сега съществуващата правна независимост, за да се запази и развие възможността на младите социалисти да се борят за ценности и да бъдат необходима спойка между политиците и гражданското общество.
Днес и утре БСП трябва да разширява каналите си за комуникация с обществото. Защото хората, които го изграждат, имат нужда от ценности, поднесени не от дистанцията на партийна институция. БСП трябва повече да инвестира в гражданския характер на младежката си организация. Такива са и традиционните устои на младежкото движение от 1912-а до наши дни.

06.03.2008

С почит към свободата

Скоро се навършват 130 години от възстановяването на българската държавност. Това са много години. Този период позволява да се правят изводи, да се задават въпроси и да се търсят отговори. Ключовата дума около това събитие е свобода. Готови ли бяхме за нея? Не съвсем. Свободата може да се разглежда в различни аспекти - лична, обществена, държавна. Преди всичко това е състояние на духа и лична настройка към света, който ни заобикаля.
Наскоро отбелязахме и годишнината от обесването на Васил Левски. Неговата визия за смисъла от свободата за българите, за ролята на обществото в бъдещата държава и за характера на тази държава доста плътно се доближават до най-добрите съвременни образци за държавност, градяща се от съвкупното достойнство на всеки неин гражданин. Левски не си представяше държавата като строен механизъм за контрол върху граждани с раболепно съзнание. Точно обратното. Мисията му бе насочена към формиране на национална общност от личности, които осъзнават смисъла на самоуправлението като отговорност, която е в пряка зависимост през цялата верига на обществени отношения - от гражданина до държавния глава. Това може да се постигне, когато има доминираща общност от себеуважаващи се граждани. Не такива, които постигат властта си чрез лъжи, репресии и шантаж, от семейството до държавните върхове, а граждани, които постигат влиянието си чрез свободно споделяне на знания, умения, чрез уважение на мнението на инакомислещия, чрез стремеж повече хора да имат свободен достъп до достиженията на цивилизацията. Едните имат власт, ако отглеждат роби, другите, ако формират просветено общество. За жалост мисията на Левски остана недовършена. В годините между 19 февруари 1873 и 3 март 1878-а се съхрани опаковката на тази мисия - волята за самостоятелна държава на българите. И ето че тя бе постигната. Но съдържанието й остана за запълване в движение. И така 130 години.
Някои казват, че обществото след Освобождението, пък и до ден днешен, било разделено на русофили и русофоби. Мисля, че не е така. Ключовата роля на Русия за възстановяването на българската държавност е безспорна и всеки през годините, независимо от социалното си положение, е дал своя принос към почитането на руските освободители. Има още много примери за измислени разделения, които единствено създават емоции, пречещи ни да видим основното. А то е разделението на роби и граждани. Това разделение може да се открие навсякъде около нас - от семейството до институциите на държавата.
В БСМ знаем, че опаковката е нищо без съдържание и че именно то е водещото при подбора на подходяща опаковка. Гордея се с това, че през последните 14 години БСМ целенасочено формира свободолюбиви и активни български граждани, които в огромната си част, независимо от общественото си положение, спомагат за изпълването със съдържание и смисъл извоюваната преди 130 години свобода. Дали БСМ ще продължи да дава скромния си принос в градежа на обществените отношения ще разберем скоро. На 3 март аз ще изразя своето уважение към освободителната роля на Русия и дълбоката си почит към тези личности от новата ни история, които знаеха, че държавността е куха структура без свободни по дух граждани.

28.02.2008

Политик по призвание

Седмицата бе наситена със събития. Започна с провъзгласената независимост на Косово. Продължи с честването на годишнината от обесването на Васил Левски. Фидел Кастро се оттегли от властта в Куба. Днес се обсъжда вот на недоверие към правителството заради корупцията. Изкушавам се да споделя мисли по всяка от тези теми и вероятно ще го направя в следващите броеве. Фидел Кастро е днешният ми избор.
От политическата сцена слезе политик, който отдавна има запазено място в учебниците по история. Оценката ни за него не може да бъде еднозначна. Твърде дългата му политическа кариера е изпълнена с противоречия, които оформят образа на уникален политик. Режимът на управление в Куба, наложен от Кастро, спокойно може да бъде характеризиран като тоталитарен. Аз имам спомени от времето преди 1989 в България и когато гледам репортажи за живота в Куба или слушам разкази на приятели, живели там, се убеждавам, че и дума не може да става за наличие на политическа демокрация в страната, наричана "остров на свободата". Времето даде оценка на този тип управление. Поддържането му чрез репресивни мерки е на изживяване навсякъде в християнския свят. Кастро е отговорен за тоталитаризма в Куба и наличието на политически враг в лицето на поколения политици в САЩ, не е убедително оправдание за ограничаването на гражданските свободи на цял народ. Добре би било обаче на север от Куба да се замислят какво спечелиха от отдавна загубилата какъвто и да е политически смисъл търговска блокада. И какво послание чрез нея отправя САЩ към света десетилетия наред. През това време Кастро успя да спечели любовта на цяла Латинска Америка, давайки пример, че държавите на континента могат да търсят собствен път на развитие без раболепно обвързване с велики сили и без унизителна обществена подчиненост на местни икономически олигарси и наркобарони. Този ефект от управлението на Кастро се засили особено след рухването на СССР и тоталитарните режими в Източна Европа.
След Кастро хората в Латинска Америка са други. Проявеното политическо самочувствие ще им носи позитиви. Сигурно не е лесно да си млад човек в Куба. Казионните митинги, манифестации, речи и аплодисменти са досада за всяка млада душа. Но е факт, че в очите на милиони активни млади хора в Европа и по света Куба на Фидел Кастро е латиноенергия, която зарежда позитивно. Това е единственият тоталитарен режим, който създава у младите по света самочувствие, че могат да имат увереност, в отстояването на каузи.
Куба има своите символи и те са романтично привлекателни за всеки млад бунтар. Асоциирането с тях дори е мода в буквалния смисъл на думата. Това са Че Гевара, Фидел Кастро и безгрижните латинофиести. Ако ликът на Ленин върху блузката на някоя готина мадама в Париж е подигравателна закачка с историята, то кубинските символи на същото място говорят за свободолюбивия характер на човека, избрал да ги носи. Фидел Кастро е диктатор в страната си, а хората по света го обичат. Факт! Уникален политик, който ще бъде отричан, възхваляван и обичан навсякъде по света десетилетия напред.
На този фон, някак дребнава и лишена от кауза, ми се вижда днешната софийска политическа суетня около вота на недоверие към правителството.

21.02.2008

Duty Free Love

Искам да похваля правителството и премиера за заявеното намерение за затваряне на безмитните магазини. Много е важно под магазини да се разбира и бензиностанции. Безспорно цифрите показват, че официалната безмитна търговия в България е намаляла драстично след членството на страната в ЕС, но много от нас усещат, че неофициалните цифри се развиват възходящо. Този проблем има няколко измерения.
Огромни обеми от стоки остават извън държавната данъчна политика, защото съществува полулегалната форма за трансгранична контрабанда със стоки, наречена безмитни търговски обекти. Дали данъчната политика е справедлива и дали генерира корупционни практики е друг въпрос, но със сигурност държавата пропуска да вкара в бюджета огромни средства, които биха могли да се използват за нещо полезно. Затварянето на безмитните обекти ще насърчи тази част от бизнеса, която се опитва да гради етика в търговските отношения, базирана на ясни и прозрачни правила с потребителите. Това в голяма степен важи за търговията с горива. Безспорно безмитната търговия по границите на ЕС предразполага и е развъдник на корупционни практики. За да се случва това, съучастието с държавните органи за контрол е задължително, а от тук до политическата класа има само една ръка разстояние. Окуражаващо е, че това управление има волята да отстрани този проблем. Всъщност това все още са намерения. Търговията с нелегално внесени стоки в България процъфтява, защото потребителите са неплатежоспособни и са готови на всякакви компромиси в името на ниската цена. Евтините контрабандни стоки, разбира се, ни излизат прескъпо по други линии.
Интересен е фактът, че твърде бързо държавата реагира на проблемите, когато те се поставят чрез външен натиск. Като се замисля, почти във всяка сфера на държавното управление и обществения живот позитивното развитие през последните 18 години се дължи на натиск или от ЕС, или от САЩ. Това е притеснително, защото показва, че все още като държава и общество не сме в състояние сами да формулираме проблемите и да налагаме решения, водещи до позитивно развитие. Интересно как биха се развивали нещата, ако ни оставят на самотек? Неформалната поука, която се налага през годините, е че ако някой вижда в нещо принципен проблем, трябва час по-скоро да звъни в Брюксел, за да започнат да се движат нещата.
Има и нещо друго, за което с цената на всичко не бива да позволяваме да ни бъде налагано или напомняно отвън нещо, което трябва да се разпространява в България безмитно, без комерсиален подтекст и свободно, защото е дефицит. Това е любовта. Желая на всички и най-вече на младите много любов. Тя зарежда с позитивизъм, а той неусетно ни помага във всичко, до което се докоснем. На днешния ден демонстрираме чувствата си пред половинката. Вече знаем, че любовта е чувство, което не може да бъде празнувано, търсено или намирано. Тя идва независимо от мита, бариери и препятствия. Стои колкото иска и прави с нас каквото иска. Така че желая ви истински да се насладите на мига, когато е дошъл при вас, и ако пък толкова се налага, почетете днес този празник на душата. С чаша вино, разбира се.

14.02.2008

Заслужаваме повече

Възникналият преди дни проблем с електронната система за записване на деца в столичните детски градини предизвиква у мен размисли в различни посоки. Винаги съм защитавал въвеждането на електронни услуги за гражданите и разширяването на техния обхват. В случая съм притеснен, че поради посредствеността на възложителите и некомпетентността на изпълнителите на обществената поръчка има опасност да се компрометира внедряването на електронни услуги в България. А това е мечтата на всеки административен бюрократ. Компрометирането на електронните услуги ще позволи и занапред армия от бюрократи незнайно как да живее охолно със заплатите си от по 400 лева. Всъщност всеки от нас си знае как се случва това. Другият притеснителен момент е свързан с прахосването на нашите пари от общината. Възможно е да греша, но ми се причу, че общата стойност на проекта е около 200 хиляди лева. Ако това е така, то това е колосална сума за такъв тип поръчка, при това неработеща. Отново и отново аз или който и да е данъкоплатец в София или в България не сме наясно как и за какво се харчат парите ни. Обаче ежедневно усещаме крайния резултат - провал в електронните услуги, ужасно асфалтирани улици и блокиран град при всеки снежец. Крайно време е като общество безкомпромисно да поставим този въпрос пред институциите. Не е толкова трудно на сайтовете на възложителите на обществени поръчки да бъдат публикувани офертите на фирмите, участвали в даден търг и детайлният план и финансов разчет по пера на фирмата победител. Справедливо е да знаем съдбата на всеки наш лев. Това ще притесни недобросъвестните възложители и изпълнители и ще насърчи позитивната конкуренция.
Другият въпрос, който възниква у мен, е свързан с отношението на институциите към младите семейства и децата. В конкретния случай е срамно да се допусне такъв технологичен гаф. От една страна, защото добросъвестни млади данъкоплатци са поставени в унизителната ситуация да се съревновават за възможността да се развиват професионално, а от друга, защото проблемът с детските градини в София е дълбоко познат от години. Проблемът не е в това, че се е сринал някакъв посредствено изграден сайт, а в това, че няма достатъчно места за децата на активните, работещи млади. За преодоляването на този проблем през последните години не е направено нищо. Скоро някой специалист по демография от БАН пак ще се вайка, че децата са малко. Това не е вярно. По света е пълно с деца, просто в България няма условия за развитие на младите им родители. Има най-малко две неща, които обединяват младите - желанието да имат деца и да се развиват професионално. БСМ следва остро да повдига този въпрос пред държавните и общински власти, защото младите семейства заслужават повече, когато с ежедневния си труд допринасят за развитието на бизнеса, обществото и държавата.

07.02.2008

Браво, г-н президент!

Изявата на президента Георги Първанов преди дни е поредният пример, който дава сили на младите хора в политиката да продължават със страст и енергия да се борят за идеите си. Това е най-важният извод за мен.
Необходимостта от смела реформа в политическата система е очевадна, но бива забелязана едва сега, когато държавният глава по категоричен начин настоя за стартирането й. От провеждането на реформа ще спечелят избирателите, защото с годините ще се подобри качеството на политиците, които се избират, а системата ще ги принуждава да са по-полезни и отговорни пред избирателите си. Постепенно ще се ограничи мотивацията на хората да протестират срещу политиците чрез отказ от гласуване. Този протест днес облагодетелства единствено съюза между политическата и икономическата олигархия и задълбочава пропастта между гражданите и тяхната държава. От реформата ще спечелят и партиите, защото ако не са осъзнали необходимостта от реформа, са обречени на маргинализиране. Без силни и стабилни партии няма демокрация, съществуването на фиктивни партии, вкупом печелещи подкрепата на една трета от избирателите, превръща демокрацията във фасадна и води до олигархична власт.
Къде са рисковете? Възможно е пълно обезличаване на политическата реформа. Твърде много са примерите от последните 18 години за това как добри и полезни идеи се провалят заради уж случайното вмъкване на законодателни текстове, които блокират работата на законите или ги насочват в съвсем друга посока. Следва най-лошият резултат. Пред обществото се отчитат велики постижения, а на практика системата остава също толкова порочна, но добре замаскирана след поредната си мимикрия. В политическата реформа тези рискове са големи особено в частта избирателна система и финансиране на партиите. Трябва да се пресече тенденцията за овладяване на партийните структури от олигарси чрез създаване на непреодолими икономически зависимости. Забраната за дарения за партиите и адекватното им финансиране от държавния бюджет ще създадат естествени предпоставки за преодоляването на тези проблеми.
Що се отнася до БСМ, тази изява на президента ни действа изключително окуражаващо. От 2004 г. БСМ неотклонно отстоява идеите си за необходимост от реформа на политическата система. Тези идеи и поведение на младежката организация костваха много усилия и нерви за членовете и ръководствата през годините. Бяхме обект и на "приятелски огън". С изявлението си президентът даде пример на младите в политиката, че когато се отстояват справедливи каузи, рано или късно идва удовлетворение от положения труд. БСМ успешно реализира политическите си идеи и ще продължава да формира политики, на които привидно не им е дошло времето. А сега ясно ще подкрепим инициативата на Георги Първанов, силно ще насърчаваме реализацията на реформите и много внимателно ще следим за подводните камъни, които биха я обезличили. Защото БСМ винаги се е отнасяла отговорно към ролята си на носител на позитивната промяна в левицата и България и занапред няма да изневери на това си задължение.

31.01.2008

Силата на силните

Наскоро бяха огласени резултатите от проучване на агенция "Ноема" за материалното състояние на българското общество през 2007. Те показват, че има ръст на доходите и че той е най-вече в домакинствата с доходи над 2000 лв. месечно. Значително се подобрява общото ниво на материалната база на домакинствата. Това също се дължи на групата с високи доходи. Расте дистанцията между тази група и домакинствата с доходи до 1000 лв. Според изследването групата на хората, които имат шанс за развитие, е 44%. Тук влизат повечето жители на големите градове, младите и образованите хора и тези с престижни професии. Общо взето, данните са обнадеждаващи, но зависи от коя гледна точка ще ги анализираме.
В общи линии у нас успешно сработва законът на джунглата. В живота успяват богатите, образованите, младите, здравите и красивите. Това е напълно естествено в пазарната икономика. Но тъй като сме хора, живеещи в най-развитата част на света - ЕС, също съвсем естествено ми се струва да се притесняваме от трансформирането на пазарната икономика в пазарно общество. Това, че половината от хората са изключени от възможностите за чувствително подобряване на качеството си на живот, и това, че дистанцията с групата на успяващите постоянно расте, е силно притеснително. Предполагам, че тази тенденция ще се засили през 2008-а с въвеждането на плоския данък.
В "Стара Европа" отдавна са разбрали, че гаранцията за стабилен просперитет на едно общество, икономика или държава е в умението да се постига баланс в отношенията между отделните групи и в това никой да не се чувства изоставен или обречен на неуспех. В междудържавните отношения в ЕС пример за подобна политика са огромните кохезионни фондове. Съвсем естествено е гражданите на България никога да не успеят да достигнат качеството на живот на шведите, защото нивото на развитие на икономиките на двете страни е несъизмеримо по-високо в полза на шведската. Но развитите държави в ЕС вече ни предоставят средства и опит, с които да наваксаме изоставането до степен, в която няма да сме заплаха за икономическата и обществената стабилност в Съюза.
Ако следим усреднените показатели за развитието на страната, ще се окаже, че всичко е наред, но ако се взрем във вътрешното разпределение на ресурсите, ще видим, че изводите от изследването на "Ноема" за задълбочаваща се дистанция между отделните групи в обществото са верни. Това е бомба със закъснител, която трябва да обезвредим. Едва ли това ще стане, като изравним данъците на бедните и богатите. Но бихме могли да се справим, ако целенасочено държавата оказва помощ на изоставащите. Не чрез раздаване на пари на калпак, а чрез създаване на предпоставки за развитие. Това означава образование, здравеопазване, достъп до технологии и смели инвестиции в инициативността на младите.

24.01.2008

Екопотребители

Напоследък у нас се заговори за екология, но откъм въздействието на околната среда върху човека и неговото здраве. Звучи твърде естествено, обаче на мен ми направи впечатление. През последните години научихме много за вредата, която човешката дейност нанася на прелетните птици, редица проблеми на мечките бяха решени. Това не е лошо, напротив. В природния кръговрат всяка наша грижа за екоравновесието се връща при нас като полза. Така, както в природата всичко е взаимосвързано и взаимозависимо, така и в човешкия свят, където на власт са законите на икономиката и парите, откриваме ясни зависимости в ежедневния ни избор на поведение. Най-лесно е да направим компромис с екологията. За развиващата се българска икономика спазването на екостандартите е икономически не просто неефективно, а пагубно. При тази глобална конкуренция, такава е ситуацията в по-голямата част от света. Резултатът от замърсяването за нас е в по-големите печалби за собствениците, повече работни места, по-високи заплати. Също така масови алергии, ракови заболявания, всевъзможни болести, причинени от замърсения въздух и храна. Цивилизовани хора сме, не е за подценяване и съсипаната естетика на околната среда. На повечето хора у нас им се ще да водят пълноценен материален живот, но нямат достатъчно пари, за да си го позволят. Това обаче се окaзва горе-долу постижимо, когато купуваме най-евтините стоки. Промишлени стоки, произведени без съобразяване с околната среда, съдържащи вредни елементи или храни, натъпкани с нитрати и съдържащи половината Менделеева таблица, но които можем да си позволим. От това пряко за нас следват много здравни проблеми, но си мислим, че ги решаваме с ръст в бюджета за здравеопазване. Това е нашият кръг - едните, за да оцелеят на пазара, не спазват екоизискванията, защото трябва да произвеждат евтина стока, а тя трябва да е евтина, защото потребителите нямат пари за друга. Този порочен кръг според мен трябва да започне да се разплита, чрез повишаване на културата ни на потребители. Това ще стане, когато като общество и като личности започнем да упражняваме натиск върху търговците. Нека те от своя страна притиснат производителите. Нека осъзнаем, че си струва да бъдем по-взискателни към здравето си и безкомпромисно изискваме информация за произхода и съдържанието на стоките. Това е наше потребителско право, което рядко използваме. Разглезили сме другите страни в тези взаимоотношения, защото нямаме други претенции освен цената. Стратегически проблема с екологията може да се преодолее чрез безкрайни инвестиции в ценностната система на младите поколения. В човешкия свят не е естествено да се живее здравословно и природосъобразно. А у нас, на фона на останалите ни материални и обществени проблеми, наистина изглежда най-лесно да направим компромис със здравето си. Добре би било членството ни ЕС и наличието на български еврокомисар по защита на правата на потребителите лека-полека да ни накара да осъзнаем, че има нужда да мислим стратегически. Оказва се че има пряка връзка между поведението ни на потребители и живота, който водим.

17.01.2008

През януари - сняг, през август - слънце

Новата година започна съвсем постарому. Скандални случки, предизвикващи дискусии без дълбочина или задоволителна публичност поради интересите на твърде широк кръг личности, замесени в проблемите. Продължаваме да се задоволяваме с върха на айсберга и общественото шоу, което си разиграваме на него.
Пример за абсурда на ситуацията е и вече поразтопилият се сняг. Чудесен сняг падна - бял, пухкав, съвсем обичаен за януари в България. И вместо да ни допълни празничното настроение, той ни донесе скандали и негативни емоции. Кой е виновен за това, че държавата и столицата останаха блокирани в продължение на дни? Премиерът, кметът, публично-частното партньорство или времето? За първите двама не ми стана ясно, защото те си имат друга тема на диалог - ще има или не предсрочни избори. Единият потриваше ръце, защото София заприлича на голяма пързалка за сноуборд, т.е. няма да има предсрочни избори, а другият изпадна в екстаз от блокираните републикански пътища, т.е. ще има избори. Времето едва ли е чак такъв проблем, защото ползваме модерни технологии и го предсказваме. А пък аз, без да съм синоптик, съм готов още сега да се обзаложа, че през август в България ще има няколко горещи дни.
Интересен е обаче въпросът с публично-частното партньорство в България изобщо. В този конкретен случай не чух някой обосновано да се изкаже против тази форма на отдаване на държавни и общински дейности на частни компании. И много правилно. Държавата и общините в България по-скоро са корумпирани и бюрократични, което ги прави неефективни за гражданите. Компаниите, които носят отговорност за съответните дейности - в случая със снега, в огромна степен изпълняват задълженията си по договор. Това е параграф 22 само на пръв поглед.
В много страни до отдаване на обществени услуги се прибягва, защото е по-ефективно за гражданите, а у нас все още, защото е много изгодно за политиците и бизнеса, който ги обслужва. Случайно в договорите има текстове, които звучат абсурдно за всеки, но ако ги няма, откъде да дойдат големите печалби, които после се връщат обратно в политическата класа, която е изготвила договора. Грешката, която в случая двете страни допускат, е, че разчитат на времевия климат да прикрие пропуските, а това оказва се е ненадежден партньор. Явно бизнесът още е твърде слаб, щом е склонен да подпише договор с ясното съзнание, че рано или късно това ще доведе до тежко компрометиране на фирменото име. Явно парите днес и веднага продължават да са по-важни от обществения авторитет на дадена фирма.
В тези взаимоотношения гражданите, вместо да са основен фактор, са страничен наблюдател на скандали, целящи не промяна на порочния модел на отдаване на обществени услуги, а просто замяната на една фирма с друга. Този филм сме го гледали в политическото кино. Вече не проявяваме интерес. Сега го гледаме в бизнес вариант. Опасявам се, че и това шоу ще ни втръсне. Ще се радвам, ако през 2008 осъзнаем, че това не е шоу нито политическо, нито фирмено, а е реалният ни проблемен живот. Нека заместим традиционния си обществен нихилизъм с позитивно поощрение към тези политици и фирми, които считаме за обществено полезни. Които с дейността си ни показват, че доверието ни като избиратели и потребители е ценност, към която се стремят.

10.01.2008

Жив и здрав да си, Дядо Коледа!

Декември е интересен месец. Посрещането на Коледа и Нова година съпътстват неотменно обществените нагласи. Декември е месец за пазаруване, за празнуване, за премии, за Дядо Коледа, за благотворителност, за равносметка. Всеки от тези декемврийски феномени на цивилизацията заслужава специално внимание, но сега бих се спрял на благотворителността.
Това безспорно е достойно и заслужаващо уважение занимание. В страна с бедно население като България това е и необходимост. Има бизнесмени и фирми, които след успешна финансова година даряват средства за преодоляването на някой частен проблем, обикновено свързан с деца. Някои го правят, за да получат душевен мир за начина, по който са натрупали финансовото си състояние през годината. Множество организации се включват в набирането на средства за благотворителност, които също после биват насочвани за решаване на конкретни изолирани социални проблеми.
За съжаление няма общество, което да е преодоляло социалните си проблеми с помощта на благотворителност. Защото тя обикновено е израз на доброволната воля на заможни хора да решават частни въпроси според собствената им нагласа. Тя трудно излиза от образа си на подаяние. Благотворителността е човешката фасада на най-десните и консервативни общества и на тези със силни клиентелистки и олигархични зависимости.
Има общества и държави, които са се доближили до социалната хармония. Десетилетия наред хората от различни общности са се стремели да подчиняват разбирането си за обществен и държавен просперитет на ценности като свобода, справедливост и солидарност. Обща черта на тези развити общества е наличието на силни синдикати и социалистически партии. Левите партии са породени от осъзнатата необходимост за въплъщаването на тези ценности в държавната политика. Те имат доверието на обществото само по тази причина. За другите въпроси от обществено значение си има други партии. Левите партии са тези, които систематизират волята на масата, хора за социална справедливост и солидарност. Включват в тази система интересите на всички прослойки - от най-заможните до аутсайдерите. Водят диалог, чрез който всеки в системата може да осъзнае полагащата му се роля и място за общия социален просперитет. Тук никой не е изключен, всеки има право и възможност за развитие. Това се нарича социална политика. Волята за силна социална политика решава проблемите, а не благотворителността.
Добре е да знаеш, че ще можеш да развиваш семейството си в собствен дом благодарение на споделената солидарност на всеки един в обществото. Че ще можеш да образоваш и лекуваш децата си поради същата тази солидарност. Приятно е да знаеш, че извън подредения ти и успешен живот никой не страда поради бедност. Знаеш, че има партия, която защитава това висше достижение на обществените отношения, наречено социална политика. Тогава и благотворителността има шанса да се трансформира от подаяние в послание към нерешен проблем. Има такива общества и държави. Нашата не е сред тях. Тук бизнесът получи много. Ще получи още повече. Само не знам защо някой се заблуждава, че с времето това получаване ще се трансформира в социална политика. То може да се трансформира единствено в мащабна благотворителност. Нещо като Дядо Коледа. Остава ни да се надяваме, че сме слушали през годината и подаръкът няма да ни подмине. Пък ако случайно е успял да налучка и от какъв подарък имаме нужда, ще го благославяме цяла година.

13.12.2007

Има ли живот след Осми

Един от най-приятните празници е студентският. От моите студентски години си спомням лавинообразното очакване на 8 декември и яките купони все едно светът ще свърши на другия ден. Мисля, че и тази година няма да е по-различно. Нормално - млади хора, в пълнолетна възраст... Настроението и свободата на поведение са непринудени. Това е истинският младежки празник в България. Ще използвам обаче повода да напомня за някои проблеми, които не са преодолени, а би било добре да претърпят прагматично развитие. Не малка част от младите продължават да се записват за студенти, без да имат желание да изучават съответната специалност. Правят го не защото са им необходими знания, а защото искат диплома за висше. Това е проблем, защото сме част от една от най-проспериращите зони в света - ЕС. Тук конкуренцията за реализация между професионалистите е твърде силна и формалната диплома съвсем не е достатъчна за добра реализация. България е най-изостаналата в развитието си държава в ЕС, но икономиката ни расте реално и се усеща глад за добри професионалисти, а с висшисти е пълно. Университетите в София, Варна и Бургас продължават да бъдат добър повод за младите от страната да живеят и работят в тези градове, а специалностите, които изучават, са някак между другото. Част от студентите нямат време за учене, защото не това е тяхната цел. Търсят си каква да е работа, защото в малките градове няма никаква. Пък и родителите им трудно ги издържат заради ниските си доходи, а таксите за обучение постоянно растат и се превръщат в реален материален праг пред младите. Тези проблеми мога уверено да обобщя с термина "философия на мизерията". Постоянната принуда да правим компромиси с ценности и разбирания за устройството на едно общество ни кара да осъзнаваме горепосочените проблеми като естествено състояние на нещата. Мисля, че студентството би могло да изглежда по друг начин. Не бива да има такси за обучение, а единствено административни, защото не бива да слагаме материален праг пред кадърните и мотивирани студенти да се обучават. Трябва да върнем възможността за платено обучение за тези, които желаят да си го заплатят. Но да го заплатят реално, не както бе преди години, когато държавата субсидираше и платената форма на обучение. Сега амбицираните за знания могат да учат в страните от ЕС. Там обучението е по-евтино, преподавателите получават добро възнаграждение и не правят компромиси със студенти, които имат приоритети, различни от обучението си. Тези пък, които намират време да работят, имат възможност да го правят по специалността, която следват, със съдействието на университета. Това също е част от обучението. Защо това да не бъде доминираща реалност и у нас? Честит празник, студенти! Наистина няма по-яки купони от тези в студентските години. Не правете компромис с образованието си, защото това е най-сигурният начин животът ви, професионалната ви реализация и удовлетвореност в рамките на ЕС да бъде безкраен купон. Има живот и след 8 декември!

06.12.2007

Нашисти

Предстоящите парламентарни избори в Русия са повод за различни анализи и разсъждения. Победителят е ясен - Путин. Важно е да наблюдаваме случващото се там, защото Русия има огромни възможности и потенциал за влияние върху развитието на българското общество и държава. Не малка част от българското общество изпитва сантиментални чувства към Русия. Като велика сила тя запази влиянието си в икономиката ни чрез създаване на зависимости в енергийния сектор, мащабна за нашите разбирания е дейността на икономически групировки като ТИМ, за която се говори, че също е свързана с руските амбиции за влияние в страната ни. Факт е, че управлението на Путин стабилизира Русия, особено ако го сравняваме с това на предшественика му Елцин. Върна я на картата на голямата политиката, нанесени бяха силни удари по олигарсите. Спекулативно високите цени на енергоизточниците на световните пазари направиха Русия богата държава. Предизборната кампания е белязана от предстоящото оттегляне на Путин от президентския пост. Част от проявите в подкрепа на Путин обаче предизвикват особен интерес у мен. Може да греша, но не се сещам за младежка организация у нас, която да прилича в своите действия на младежката организация "Наши" в Русия. Проявите на организацията са безрезервно насочени към възхвала на личността на успешния президент. Руснаците сигурно имат нужда от този тип поведение, защото очевидно то се приема добре от страна на обществото. Въпреки това за мен остава загадка постоянният стремеж към идолопоклонничество в руското общество независимо от формата на управление. През годините БСМ и ECOSY са имали най-разнообразни контакти с представители на руски младежки организации, самоопределящи се като леви, но нито един не остана траен като партньорство. Независимо от партийната си принадлежност, нашите връстници изпитваха по-силна привързаност към партийните си лидери, отколкото към партията, която представляват или политическите идеи, които отстояват. Не че е моя работа, но в конкретния случай става дума за наистина успешен президент и мисля, че Путин не би спечелил допълнително авторитет от подобни изяви. Всъщност подобни прояви биха се харесали на всеки руски политик на негово място. Това е голямата непреодолима бариера в манталитета на старата Европа и Русия. Ние сме по средата. Наблюдават се процеси на лидеропоклонничество в "АТАКА", ГЕРБ, ДПС, НДСВ. Не е малко. Успокоителното е, че младите у нас не са склонни към този тип поведение, а проявите му предизвикват насмешка и съчувствие към връстниците ни, които раболепно обслужват "великите" ни лидери. Следва да обърнем по-сериозно внимание на достойнството и властта на отделния гражданин, защото от нас зависи дали ще открием щастието в реализирането на идеалите ни, или ще го открием в лика на някой партиен вожд.

30.11.2007

Без "младеж"

Преди дни взех участие в честването на 15-годишнина от учредяването на младежката организация на ПЕС (ECOSY). Политическата програма бе пределно запълнена с партита, заседания на съвети, дискусии с участието на видни представители на ПЕС. Участие взеха много от ветераните на ECOSY начело с Филип Кордери, който бе генерален секретар на организацията, а днес е генерален секретар на ПЕС. Направи ми впечатление, че думата "младеж" отсъства от формулировката на отделните теми за дебат. Това у нас не може да се случи. У нас и младежките организации, и политиците, изявяващи се пред младежка аудитория, се стремят да вкарват думата "младеж", за да покажат, че имат специално отношение към тази възрастова група.
Това не е лошо, но често изкривява смисъла и дава възможност за манипулация. Парадоксално е, но у нас това дава възможност на политиците да разграничават младежките проблеми и въпроси от тези на останалото общество, именно когато млади хора повдигат теми за дебат, неудобни за статуквото.
Многократно през годините ми се е случвало да чувам упреци и "приятелски" съвети към БСМ, че организацията не е зле да се средоточи върху чисто младежките въпроси. Такива съвети получавахме, когато предлагахме промени в системата на финансиране на партиите в България, популяризирането на софтуера с отворен код, необходимостта от различни реформи в БСП...
Но БСМ е политическа младежка организация, такива са и организациите в ECOSY. Да, там думата "младеж" не се използва с повод и без повод, формират се политики от въпросите на образованието до перспективите на Турция за членство в ЕС. Това не притеснява никого от партиите в ПЕС.
Левите политици в Европа отдавна са разбрали, че силата и смисъла от съществуването на младежки политически организации е в това да дават младежката визия за въпросите, вълнуващи обществото, да формират силни политически характери, трупащи реален опит още в младежка възраст, а не в движение, докато носят отговорност пред избирателите.
Не отричам, че има въпроси, които в по-голяма степен касаят младото поколение, но ясно е, че те не могат да получат позитивен отговор, ако се разглеждат изолирано от заобикалящите ги теми за "възрастни". Пример за това е темата "образование". Младите политици не бива да позволяват да бъдат натиквани в "младежките теми". Това се прави само за да се брани статуквото в различните му форми.
Честването на годишнината на ECOSY отново затвърди убеждението ми, че възрастта не е повод за "тематична дискриминация". Който го е осъзнал, ще се радва на здраво общество, щадящо от похабяване смисъла на думите.

21.11.2007

Изгодна сделка

Преди десетина дни бе преподписан договорът с Майкрософт за доставка на софтуерни лицензи за държавната администрация. Министър Николай Василев би могъл да се похвали, че администрацията ще продължи да работи с най-мощната софтуерна компания в света, но не го прави. Много правилно. Колкото по-малко се шуми по този въпрос, толкова по-добре за министъра и администрацията. С нашите пари бяха закупени 60 хиляди лиценза. Договорът не е достъпен за широката публика, което не е необичайно за устремената към прозрачност българска администрация. Бил обявен конкурс за закупуване на тези лицензи от Майкрософт. Едно от най-хубавите неща на този свят е да си представител на частната компания Майкрософт в България. Държавата обявява състезание сред фирми, които трябва да се надпреварват коя ще продаде по-добре разрешителните на Майкрософт. Познайте кой в тези взаимоотношения е истинският печеливш. Става дума за лицензи, т.е. хартийка, с която частната фирма разрешава на държавата да ползва продуктите й за определено време. Купили сме си 60 хиляди модерни разрешителни. Това означава, че има също толкова модерни компютъра в администрацията и поне толкова чиновници, които изпитват неистова професионална нужда да работят с най-новите разрешителни на Майкрософт. Може и да е така. Администрацията сигурно доста е напреднала през последните години и сигурно доста е оптимизирала работата си. Аз ако съм на мястото на Бил Гейтс, бих подарил тези разрешителни на България. Та нали държавата си е закупила продуктите, та нали това косвено принуждава гражданите и фирмите да си купят продукти на Майкрософт, за да са сигурни, че ще имат пълна софтуерна съвместимост, когато работят с администрацията. Бих подарил тези разрешителни, защото българската държава надминава себе си в желанието да осигури монопол на частната фирма Майкрософт чрез административни средства и похвати. Обаче не съм сигурен дали държавата ще приеме такъв подарък. Ако има подарък, няма сделка, няма повод за прахосване на пари.
Не бих искал да ме разбирате погрешно. В никакъв случай не омаловажавам качествата на продуктите на Майкрософт. Познаваме високото качество на Уиндоус и Офис пакета. Добре е да познаваме и бизнес похватите на компанията, които я доведоха до рекордна по мащаб осъдителна присъда от съда на ЕС в Люксембург, антитръстовски присъди на федерални и щатски съдилища в САЩ. Би било добре за икономиката на страната, пък и за тази на ЕС, поне от кумова срама българската държава да признае, че съществуват и други решения за софтуерното обслужване на гигантската и неефективна администрация. Решения, които са конкурентни с качество и цена. Би било добре и за Майкрософт да няма повече конкурси, в които се надпреварваме да пазаруваме от единствено възможния продавач. А пък Николай Василев е добре малко от малко да цени тежестта на думите си като министър. В началото на мандата си той направи обширни интервюта, в които даде ясна негативна оценка за софтуерната обвързаност на администрацията. Жалко, че делата му са точна противоположност на думите.

15.11.2007

А сега какво?

Най-сетне отминаха местните избори. Още в края на 2006-а хората, които са във и около политиката в България, започнаха да усещат напрежението и стреса от предстоящата 2007. Годината на приемане на страната в ЕС, година на първи избори за европейски парламент и поредни за местно самоуправление. Големият интерес бе насочен към местните избори, а европейските бяха само за сверяване на часовниците.
Контролът върху местната власт би следвало да осигури контрол върху голяма част от еврофондовете. Три партии се представиха добре на тези избори - БСП, ДПС и ГЕРБ. Моята партия (БСП) се представи противоречиво, но ако използваме по предназначение магичната сила на внимателно подбрани цифри, бихме могли да си повярваме, че спечелихме изборите. Наистина добре се представихме в Шумен и Благоевград. ДПС не предложи нищо ново. Впечатли с оттеглената подкрепа към БСП в Разград и Търговище и смайващите избори в Ардино.
Забележителното в тези местни избори бе явяването на ГЕРБ. Чрез вглеждането в тази партия могат да бъдат разбрани много от процесите в тези избори. Сенчести за политиката среди, свързани с бившата ДС и обвързани с бизнес интереси, използваха харизмата на Бойко Борисов и си направиха партия на негов гръб. ГЕРБ е лидерска партия, създадена да усвоява власт, фондове, обществени поръчки.
Първата голяма стъпка в тази посока бяха местните избори. Около партията се завъртяха много от местните бизнес олигарси. Тъй като около тази партия става дума само за лични икономически интереси, се породиха противоречия в част от структурите на ГЕРБ. Това извади част от олигарсите от играта на ГЕРБ, а други пък още в началото разбраха, че интересите са им различни от тези, които движат партията, и заложиха на традиционни политически сили по старата схема или обединиха около себе си подвластните им партньори и предпочетоха да играят самостоятелно. Пример за това е партията на Христо Ковачки - ЛИДЕР. Повечето местни бизнесмени от години плащат на партиите за кампании, купуват гласове, вършат партийната черна работа. Те не познават друга форма на политическо участие. Този път, заедно с ГЕРБ, плащаха за себе си, а не за някой, който да ги представлява. Това поизнерви традиционните партии.
Е как да не лъсне в цялата си прелест купуването точно на тези избори. Не че досега го нямаше. Грозна действителност, която се случва пред очите на цялото общество, а то започва да мисли, че това е нормалният начин да се прави политика и предпочита да решава проблемите си егоистично - срещу 50 лв. Тези, които не продават гласа си, често изразяват възмущението си, като не участват в изборите, мислейки си, че по този начин спомагат за решаването на проблемите в политиката или просто считат, че изборите не ги касаят. Грешат, разбира се. Изборите за тази година свършиха. А сега какво? Новите политици ще се готвят за възвръщане на инвестицията, която направиха, а обществото трябва да помисли егоистично откъде да си набави поне 50 нови лева, защото идват празници, сметки...

08.11.2007

Познаваме ги

Демокрацията е представителност на интересите на гражданите чрез силата на изборите и победата на мнозинството. На всеки един по отделно и на групи граждани спрямо техните групови интереси. Гражданите на България не могат да се оплачат от липса на представителност в институциите. Президентът представлява цялата нация, евродепутатите ни представляват пред другите нации от ЕС, народните представители представляват интересите ни пред правителството и творят законите ни, кметовете управляват градовете ни по волята на общинските съветници, които също ни представляват.
След три дни на 28.10.2007 г., ще се проведат местни избори. Пирамидата на представителност на нашите интереси от президента до общинския съветник е сложна, но простичко ще я разберем, когато я обърнем. Тогава се оказва, че всеки един от нас е самостоятелен връх в нея, а хората най-близо до представляването на личния интерес на всеки от нас са общинските съветници и кметовете. Ето защо логично е заради себе си да проявим особен интерес към предстоящите избори.
За мен въпросът за смисъла от гласуване в този ситуация не стои. Важни са други въпроси. Изясни ли си всеки един от нас какво му липсва в града, в който живее, какво му липсва в квартала и на улицата пред дома? В каква посока искаме да се развива нашият град - като индустриален център или като туристически и екологичен? Има ли наши съграждани, които не само могат да отговорят на въпросите ни, но и да ги реализират практически в определената от нас посока? Това би следвало да са стотиците кандидати за общински съветници и десетките за кметове във вашата община. В неделя те ще искат от вас най-скъпото което имате -вашето доверие, което ще ги облече във власт. Затова използвайте времето до изборите пълноценно. Запознайте се не просто с идеите на претендентите за вашето доверие. Идеи много - коя от коя по-хубави.
За щастие става дума за ваши съграждани. Значително по-лесно ще ви е да прецените при кого става дума за празни обещания и кой е по-пестелив на думи, но има качествата да води вас и града напред. Според мен младите в тези избори би следвало да насочат вниманието си към тези кандидати, които са в състояние да създадат повече възможности за пълноценно прекарване на свободното време, различни от традиционното пиене на кафета и водки по заведенията. Нужни са местни управници, отделящи реален ресурс и внимание в подкрепа на младите семейства било чрез жилищна политика или чрез възможности за здравословно и пълноценно отглеждане на най-малките. Особено внимание като млади избиратели следва да обърнем на тези кандидати, които могат да се грижат за развитието на образованието в нашия град и да насърчават нашата инициативност. В моята община ще гласувам за БСП. Желая успех на кандидатите за съветници и кметове, идващи от средите на младежката организация в цялата страна, защото БСМ се постара да издигне кандидати, които с лекота се вписват в интереса на младите. В неделя ще разберем дали сме успели.

25.10.2007

Европроекти

Всички избори до момента имат своя акцент. Има вълшебна дума, която се прокрадва във всички програми и послания на кандидатите за общественото доверие от различните партии. Според мен ключовата дума на тези избори е "европроекти". Кандидатите за кметове се надпреварват да обясняват бъдещия просперитет на общината си чрез магичното реализиране на проекти с пари от ЕС. Притеснява ме това, че в някои случаи на еврофондовете се пада основният ангажимент и тежест за просперитет на общината. Нещо като да се прави сметка без кръчмар. В това се съдържа основната политическа спекулация на тези избори. Всички експертни оценки на европейската комисия и на българското правителство показват, че бизнесът, институциите и неправителственият сектор в България все още са твърде дълеч от необходимия административен и професионален капацитет за усвояване на средствата от ЕС. А иначе наистина са предвидени много средства за развитие на почти всяка сфера и наистина общините имат най-големи потенциални възможности за тяхното усвояване. През дългите години на присъединяване на България към ЕС като общество пропуснахме много възможности за усвояване на еврофондове. Това се случи главно по две причини - липса на административен капацитет и корупционни практики при подготовката на проектите и при реализирането им. Какво ни кара като общество да мислим, че нещо в тези два проблема се е променило радикално в позитивна посока? Компетентността на администрацията мисля, че ще се постигне сравнително бързо. През годините на преход в българския бизнес се формира мощна категория от фирми, чиято основна дейност е свързана с реализиране на обществени поръчки. Тук конкуренцията не се базира на качеството на дейността, а на връзките в администрацията, в партийните централи, в обема на рушвета. В бизнеса, базиран на закона за обществените поръчки, се корени огромна част от корупцията в България, там е и пагубната за икономиката и обществото симбиоза между политици и бизнесмени. Същата тази бизнес класа сега се е устремила към усвояване на еврофондовете, разчитайки че принципа на източването им ще е същият като с държавните поръчки. Местната власт им се вижда най-евтина за превземане. Това е причината да се нароят толкова много бизнес партии и авангардни местни политически формирования. Надпреварата в обещанията за печелене на европроекти надминава всякакви граници, но си остава сметка без кръчмар. Корумпираната политическа и административна класа в България е преодолимо препятствие, но предстои челен сблъсък с европейската политическа и административна класа. Това са хора, работещи "на светло" и са обект на мощен обществен контрол при разходването на публичните финанси. Затова призива ми към избирателите е да се вгледат по-внимателно в морала и личността на кандидатите, да се поинтересуват какво са постигнали до момента в политиката, с какво са допринесли за развитието на общината до момента. Сред тях има немалко, които през годините успяха да съхранят и развият общините независимо от длъжностите, които са заемали. Такива политици в БСП за щастие има. Мнозина от тях се справиха достойно с отговорностите си въпреки скромните национални ресурси. А що се отнася до прословутите европроекти, мисля, че сега е времето младото поколение, необременено от моралните поражения на прехода, да намери водещото си място в тяхната подготовка и реализация. И, разбира се, нужни са политици, които да се доверят на качествата на младите, адекватни на времето в мястото, в което живеем - ЕС.

18.10.2007

Сметка за стачка

Една от емблемите на отминалите евроизбори бе шофьорската стачка в София. Тогава правителството и общината бързо се солидаризираха с исканията на стачкуващите под напора на блокирания откъм транспорт град. Още тогава учителите заявиха волята си за мащабна стачка около началото на учебната година. Още тогава се чуваха гласове, че състоянието на икономиката едва ли би понесло претенциите на съсловията на държавна издръжка за повишаване на доходите. После обаче последва периодът на отчети за двегодишното управление, които създадоха усещане в обществото за неочаквано добри финансови резултати на държавата. По-възрастните си спомниха за патоса в думите "петилетката в съкратени срокове". Сега отново идват избори, а учителската стачка е във вихъра си. Сега е трудно да се обяснява, че няма пари. Моментът е добър за стачка и защото предстои приемането на новия бюджет.
Нека бъдем реалисти. Икономиката се развива възходящо, но е твърде далеч от нивата, които позволяват безболезнено за обществото преразпределение на финансови ресурси. Тъй като стачката се разраства и като мащаби, и като обществена солидарност, рано или късно правителството ще удовлетвори основните искания на учителското съсловие. Това сигурно ще е за сметка на други съсловия, но такъв е моментът - учителите го използват добре. Пък нали образованието ни е сред основните приоритети, няма нищо грешно в осезаемото повишаване на наистина ниските доходи на учителите. Приоритетите са за това едни да бъдат подпомагани за сметка на други. И това все ми се струва, че има как да бъде разяснявано и разрешавано.
Добър обществен дебат се разгърна покрай стачката. Обществото и държавата получават ли насреща модерно обучено младо поколение, или става дума за перманентно мрънкане за по-високи учителски заплати? Тук отговорът ми е, че качество на образованието няма, но то се формира от хората в системата на образованието. Задавам си риторичния въпрос колко качествени и мотивирани млади специалисти през последните 18 години пожелаха да се развиват като последна дупка на кавала в дъното на социалната пирамида? Училищата се напълниха с професионални неудачници. Безспорно един от начините да променяме тази реалност е като дадем ясен знак чрез политиката по доходите, че учител не значи мизерник.
Тази стачка поставя за размисъл и други големи въпроси. Колко прозрачно и ефективно се разпределят и разходват публичните финанси? Колко напреднахме с реформите в образованието, здравеопазването, армията, държавната администрация, социалната политика? Струва ми се, че по-смелите и болезнени реформи в тези сфери ще отприщят необходимия финансов ресурс и ще формират необходимото доверие в обществото, че държавата е добър стопанин на парите ни. А сега е добре да вдигнем заплатите на учителите, за да имаме очи да изискваме и адекватно професионално отношение към образованието на младите. Това е печелившото съчетание, другото е прахосване.

11.10.2007

Технолевица

Стартира националният технотур на БСП. Едни от най-популярните родни диджеи се включват в него. Партитата в отделните градове се случват с подкрепата на кандидатите за кметове на левицата в съответната община. Дали тези кандидати са популярни, колкото дисководещите, ще разберем на 28 октомври.
Купоните в Пловдив и Шумен преминаха при огромен интерес от страна на младите. Оказва се, че не всичко е чалга, че БСП може да се асоциира и с други стилове от съвременната култура на младите. Този потенциал и свързаната с него символика заслужават внимание. Мисля, че техното вече е преминало границите просто на стил в музиката. Техното се е превърнало в светоусещане и философия за живот. Това не е нещо ново за цивилизацията. Пример за това е рокът, който вдъхнови движението на хипитата, пример е джазът. Пример може да бъде и попфолкът. Тези три примера са съвсем различни.
Отликата е в посоката, в която насочват мислите на феновете, в социалния стил на поведение и живот, който формират. Ако попфолкът ни привлича с безгрижието, лукса и силиконовите бюстове, то рокът тласка мислите ни към социални въпроси, обект на ежедневния обществен и политически живот. Рокът формира поколения социално активни граждани по целия свят. Днешното поколение политици в Европа и САЩ е обществено формирано именно под въздействието на този стил в музиката. Това в особена степен важи за политиците на левицата. Рокът е ляв по презумпция, такива са и обществено активните млади, независимо дали го осъзнават. Днес тази роля играе техното.
Това е стилът, който формира адекватно, модерно и обществено активно младо поколение. Това се случва по целия свят. Това са новите млади. Те са пред компютрите и в интернет. Те са също толкова леви в разбирането си за живота, колкото и родителите им в хипарските години. Това са младите, към които БСП следва активно да насочи вниманието си. Те имат позиция и искат да я отстояват, те са бунтари, заредени с енергия. От тази енергия има нужда всяка лява партия, за да играе успешно прогресивната си роля. Фолкът е удоволствие, техното е позиция, заредена с енергия. Убеден съм, че България има нужда от своята технолевица и скоро ще я има.

04.10.2007

Ще променяме ли?

С наближаването на местните избори се сещам за някои проблеми, които са особено любими в предизборната риторика. Например задушаващия се от автомобили център на София. Откакто се помня, във всяка предизборна платформа присъства идея за решаване на проблема с паркирането в центъра. Досега обаче по този проблем не е направено почти нищо. Казвам почти, защото единственото, което се прави, е да се разширява обхватът на синята зона. Какво представлява тя? Машина за пари от нищото. Благополучието на общинската фирма "Паркинги и гаражи" очевидно е водещо за всички досегашни управници пред интереса на гражданите. Защото гражданите продължават да паркират колите си по уличното платно, площад или на самия тротоар, но вече срещу заплащане. Автомобилите причиняват същото неудобство за пешеходците, каквото и преди, изложени са на същия риск от увреждания, както и преди, но трябва да си плащаме за това. Убеден съм, че с напечелените от нищото пари "Паркинги и гаражи" можеха да построят поне един съвременен многоетажен паркинг и да отсрамят общината пред лицата на изтормозените шофьори и пешеходци. Друг проблем е свързан с проходимостта и достъпността на градската среда. Най-презряното същество в София е пешеходецът. Говорим за едни и същи хора. В единия случай няма къде да паркират, а в другия няма как да се движат безопасно и удобно по уличните тротоари. В момента най-практичния начин за придвижване с бебешка количка си остава уличното платно. По тротоара си е мъка - заобикаляне на коли, дупки, високи бордюри. Решаването на проблема с достъпността на градската среда за пешеходците е взаимозависим с решаването на проблема с паркирането и качеството на услугата предлагана от градския транспорт. Сещам се и за друг проблем - няма начин да скъсате отношения с "Топлофикация", без да продължите да плащате тлъсти месечни такси за преминаващите през жилището ви тръби. Все едно да идете в магазина за хляб и мляко, но всеки път да ви карат да си купувате и маслини, които не желаете. Абсурдните проблеми на хората, живеещи в София, са твърде много и разнородни. Това, което ги обединява, е водещата роля на общината в тях. Досега, вече 18 години, независимо от партийните мнозинства в столичния общински съвет или кмет, винаги е имало мултипартийно мнозинство плюс кмет, обслужващо интересите на отделни личности и фирми, за сметка на обществените. Надявам се на тези избори да постигнем промяна на това статукво. Нужни са политици, които най-малкото имат разбирането, че интересите на която и да е общинска фирма, следва изцяло да са подчинени на обществените нужди, а градът да е удобно място за живеене. Хубаво нещо е демокрацията. Тя дава възможност чрез участието ни в избори да наказваме, поощряваме и променяме. В София трябва да променяме.

27.09.2007

Рационално ли е?

Голяма тема за размисъл се отвори с поредния случаен гаф в парламента при гласуването на поправката, позволяваща нощен превоз на деца. Обществената чувствителност по въпроса е продиктувана от повода, който преди време доведе до забрана за тези превози - катастрофата край Лим. По обвиненията, които днес депутати от различни групи си отправят взаимно, можем да предположим колко други текстове, накърняващи обществения интерес в други закони, са минали в пленарна зала, без да предизвикат обществен скандал, защото не са обвързани с чувствителен за обществото повод. Предложените мотиви за промяната са продиктувани от интереса на туроператорските фирми и агенции, които не искат да променят графиците на самолетните полети например.
По принцип няма нищо лошо политици с различни възгледи да предлагат различни решения. Това решение е типично дясно и напълно рационално. Защитен е интересът на превозваческите и туристически фирми. Да си десен в България е удобно и прагматично. ДСБ обаче е сред най-яростните противници на направената поправка. Министерството на транспорта е подкрепило промяната в закона, макар че министърът е социалист. В парламента групата на социалистите е най-многобройна.
При социализма обаче ежедневната подредба на ценностите е по-различна. На първо място е човекът и общественият интерес. На това е подчинен интересът на бизнеса. Днес това не е удобно, по принцип не е и рационално. Но в това е силата на обществото и на левицата - да промени графика на движение на един автобус или самолет заради интереса на хората, които пътуват в него, а не в полза на удобствата за фирмите, които извършват превоза. Въпросът е имаме ли воля като политици в правителството и парламента, самоопределящи се като социалисти, да следваме подобен модел на поведение. Това е нещото, което ни прави различни от удобните.
И в заключение, понеже използвах думата "рационално", се питам - какво му е толкова рационалното да возиш деца посред нощ, да излагаш живота им на риск, лишавайки ги дори от времето за сън? Достатъчно шум се вдигна покрай нощния превоз на деца. Вярвам, че грешката ще бъде поправена, но остава въпросът за политическото ни самоопределение и как то се въплъщава в действия.

20.09.2007

Новите традиции

Наближаващото начало на учебната година е повод за разсъждения на тема образование. Традиционно на този ден в България учители и преподаватели напомнят за ниските си доходи. Традиционно говорим за незадоволителното състояние на материалната база. Традиционно роптаем срещу високите цени на учебниците. Традиционно недоволстваме от закриването на училища и паралелки. Традиционно нехаем за качеството на образованието, а сме готови да дадем всичко от себе си за частни уроци. Аз няма да се отклонявам твърде много от новите традиции. Ще акцентирам обаче на техния сбор.
Наскоро бяха публикувани резултатите от представително проучване на агенция "Медиана" за състоянието на младежта в България. Участниците в летния лагер на БСМ в ММЦ Приморско имаха възможност да дискутират резултатите от изследването с неговия автор - Кольо Колев. Засегнаха се най-различни теми, но образоваността на младите фокусира вниманието. Около 15-20% от младите нямат образование или са получили само догимназиално и са прекъснали учението си. Ето това е сборът от новите традиции. Повечето от тези младежи са от малцинствен произход. Те са или ще бъдат пълноправни граждани на Република България. Но дали ще преживеят дори един ден като пълноценни личности. Това е групата на крайно бедните млади. Причините да са в толкова тежко материално положение са различни, но резултатът е един. Те се самозатварят като група, все повече изпадайки в тежка социална изолация. Липсата на средства за образование и осъзната нужда от такова ги обрича да бъдат абсолютни аутсайдери в обществото. Тази група младежи обаче е най-бързо разрастващата се.
Тук е време да си зададем някои въпроси. В какво общество искаме да живеем утре? Каква е ролята на държавата и образованието, което дава? Каква е ролята ни на социалисти? България е част от "златния милиард" на планетата. Това е светът, в който образованието е едва ли не най-важният фактор за личностна реализация. Става дума за това, че голяма група млади граждани на България ще са аутсайдери не само тук, но и навсякъде в нашата цивилизация. Единственият начин да преживяват в този свят е да минат от другата страна на закона. Това е напълно възможно бъдеще за нашето общество. Да си образован в този свят не е ценност, която може да е въпрос на личен избор, а задължение. Тук е ролята на държавата. Не е достатъчно тя да създаде условия за образованост на своите граждани чрез безплатни учебници, дрехи, закуски, а да следи за качеството на получаваното образование и да настоява всеки неин гражданин да покрива минимума знания и умения, които ще му позволят да излезе от социалното блато. Такива усилия се възвръщат многократно чрез достойния живот на гражданите. Що се отнася до нас, социалистите, представете си колко много гениални бъдещи лекари, архитекти или инженери би могло да има след младите. Не малка част от тях днес нямат дори шанса да разберат, че подобно бъдеще за тях е възможно. Днес то е невъзможно поради бедността на техните семейства. Няма да има оправдание за социалистите, ако не окажем натиск върху институциите, бизнеса и обществото, за да защитим шанса на младите за достоен живот. Час по-скоро трябва да преодолеем новите традиции.

14.09.2007

Малките неща

Направи ми впечатление, че целият Берлин е изпълнен с велосипеди, носещи знака на германските държавни железници. Разпитах за какво става въпрос и ми обясниха, че това са велосипеди, предоставени за свободно ползване от железниците и общината, така че гражданите, на които им се налага придвижване на кратко разстояние, да не са зависими от употребата на автомобил, такси или градски транспорт. Услугата е безплатна в рамките на два часа. Това е нов тип услуга, която набира популярност и в други големи европейски градове.
Нямам представа какви средства коства това, но щом се разраства, явно си струва. За гражданите това означава икономия на средства и бързина в придвижването, а за града по-малко автомобилен трафик и по-малко замърсяване на околната среда. Удобно е. Давам този пример, защото се замислих колко ли развито трябва да е едно гражданско общество в социалното си мислене, за да стигне до реализацията на една подобна идея, до стопанисването й, до експлоатацията й. И колко развито трябва да е това общество, за да излъчва политици, които са склонни да реализират ежедневно социални идеи, подобряващи качеството на живот на хората. Българското общество и политици още са далеч от тези нива на разбиране за социална роля и ефективност на действията си. За това обаче е отговорен всеки един от нас, включително и тези, които не участват в избори или изпитват удоволствие от перманентното си недоволство от държавата и политиците, с което считат обществената си мисия за изпълнена.
Сега ни предстоят местни избори. Точно сега и точно тези избори са най-подходящи, за да се замислим за малките неща и удобства, които ни липсват в градския бит. До обществените велосипеди на Берлин имаме много път. Но няма ли да ни е по-удобно, ако в градовете бъдат създадени условия за безопасно придвижване с велосипед. Не заради екологията или спорта, а заради удобството от този транспорт. Няма ли да ни е по-удобно, ако знаем, че общината ни е осигурила примерно интернет връзка - бавна, но безплатна и обществено достъпна през цялото денонощие. Безплатни неща в нашия свят няма. Има ли обаче политици, които могат да оценят социалния ефект от предоставянето на обществени услуги за гражданите, които повишават трудоспособността им, създават условия за развитието им, подобряват градската жизнена среда. Сега е моментът да помислим върху тези въпроси. Вярвам, че кандидатите за нашето доверие от БСП са такива политици. Все пак е добре да им напомним за малките неща в общината, които имат голямо значение за нашия градски уют и удобства. А позитивите от действия в тази посока неминуемо ще се върнат от гражданите към институциите.

06.09.2007

Ветераните

Отмина честването на 100-годишнината на IUSY. БСМ участва достойно в него. Имам твърде много разнопосочни впечатления. Не само от честването, но и от живота в Берлин. Днес ще разкажа за ветераните на IUSY. Те играят важна роля в развитието на младежкия социнтерн. Гаранти са за приемствеността в организацията и стабилността в еволюцията на политическите идеи. Лобират за интересите на младите. Личното им политическо развитие е пример. Пътя, който са извървели в младежкото движение, е безценен опит, но най-важното е, че за такива политици е лесно да разбират младите и да вплитат възгледите на различни поколения в решенията, които взимат. Това са само част от предимствата, поради което една младежка структура трябва да работи с "остарелите" си активисти. Вече няколко десетилетия ръководствата на IUSY целенасочено утвърждават работата с ветераните. Съществува клуб на ветераните с официален статут в структурата на организацията. От позицията на настоящи младежки активисти е не само прагматично, но и благородно отдаването на такова уважение към труда, усилията и чувствата на предишните поколения, благодарение на които днес ние сме лидерите в младежкото социалистическо движение. Това особено ярко пролича на официалната церемония по честването на 100-годишнината на IUSY. Основните послания бяха отправени от премиера на Нова Зеландия Хелън Кларк, канцлера на Австрия Алфред Гузенбауер, председателя на ГСДП Курт Бек, председателката на женския социнтерн - Пиа Локатели, все бивши активисти на организацията. БСМ участва в дейността на IUSY от 1996-а. За тези години вече има натрупана биография на отношения с ветерани на младежкия социнтерн, с които имах възможността да общувам - Фридрих Рол, Ян Виерсма, Филип Кордери, Йоник Поле, все политици, познаващи и подкрепящи дейността на БСМ през годините.
Как обаче стоят нещата в БСМ и БСП? От създаването си през 1994 г. през организацията минаха три поколения младежки активисти. Те получиха добра политическа подготовка, адекватна на времето и цивилизационния избор, който направихме като общество след 1989-а. Допринесоха много за утвърждаването на организацията, за способността й да генерира политики, да върви смело в избраната посока и да отстоява позиции. Повечето от тези хора се пръснаха. Ние не работим активно и целенасочено с бившите си активисти, а БСП още не умее да използва качествата и уменията на кадрите минали през младежката организация. Изключения, разбира се, има и в едното, и в другото. Осъзнаването на необходимостта от целенасочена работа с младежките ветерани от страна на БСМ и БСП ще е от полза за всички. Това би изпълнило със съдържание едно от основните направления на политическа и организационна дейност - осигуряване на приемственост в политиката чрез подготвени кадри и организационна симбиоза, допринасяща за единодействие.
Аз ще работя за това. Твърде много хора в българската левица заслужават нашето внимание и уважение за труда и любовта, които безрезервно вложиха в утвърждаването на БСМ и в успехите на БСП. Никой няма да бъде забравен.

Красна лампа от "Красна поляна"

Безспорно гражданските размирици в столичния квартал "Красна поляна" заслужават вниманието, което им се отделя. Това е повод за разсъждения в различни посоки. Случката е доста подредена. Печелят всички главни герои. Бате Бойко предизборно даде акъл на държавата, напомняйки за героичното си полицейско минало, дон Цеци предизборно напомни, че иска да е припознат за национален ромски лидер, Расате укрепи имиджа си на националистическата писта, Държавата показа, че може да се справя с гражданско неподчинение. Волен сигурно е на море, но теоретично и той спечели от това, че не се намеси, което го измъква от образа "на всяка манджа мерудия".
Извън наситените ми с мистика размисли за предварителен сценарий обаче съществува и друга реалност. Ромите са лесно манипулируеми. С дълбоко вътрешно убеждение като общност се поставят в подчинение на неформалните си лидери, които всъщност са единствените. Държавата е нещо, което дава социални помощи, с което се изчерпва мотивацията за интеграция в останалите сфери на отношения с нея. Масово сред ромите липсват някои от широките характеристики на европейската ценностна система - стремеж към образованост, подреденост и естетика в жизнената среда, респект към законния труд, към създаването и отглеждането на здраво поколение, към демокрацията и реда в една държава изобщо. Това са сериозни липси.
Що се отнася до мнозинството (все още имам предвид хора с бяла кожа, самоопределящи се като българи с православно вероизповедание), то също има върху какво да поработи. Време е да си признаем, че покриваме доста от критериите за расистко общество. Сещаме се да наемем роми на работа, само ако разполагаме с ниско престижни работни места. Отношението ни към тази малцинствена общност не е точно като към хора, а по-скоро като към селскостопански добитък. Коментираме окаяния им бит, но като че ли считаме, че точно това им се полага. По презумпция ги считаме за престъпници. Те са толкова нисши създания в съзнанието ни, че дори българските престъпници ги наемат само за най-унизителната работа. От мнозинството сме велики европейци, защитаващи демократичните ценности, но се надпреварваме в пазаруването на ромски гласове преди избори. Българските политици възприемат това като брой бюлетини на определена цена, а не като граждани, дали доверието си за определена политика. Няма да са малко и гражданите, които ще се зарадват на идеята за национална гвардия. Нищо че това руши демокрацията и основата на съвременната държава, нали пак ще има сеир и повод да покажем колко сме силни.
Дами и господа, роми и римляни, време е да осъзнаем, че пътят, по който вървим, ще се окаже без изход. Според мен най-важната причина за проблема в отношението между двете общности са културните различия. Те трябва да бъдат осъзнати и приети. В модерното общество хората не се делят по религиозен признак, по цвят на кожата, майчин език или сексуална ориентация. Хората се обединяват около различни градивни и позитивни интереси. Делят се на знаещи и незнаещи, на можещи и неможещи. Държавата трябва да демонстрира ежедневен стремеж правата и задълженията на гражданите да важат за всички в еднаква степен. Такова обаче следва да е осъзнатото поведение в обществото и на всеки един гражданин. Всъщност именно поведението на мнозинството утвърждава архаичните форми на малцинственост у нас.
В модерна България няма място за деление, присъщо на отминали столетия. Върху това трябва да помислят сериозно най-вече младите граждани. Социализмът е ценностна система, която помага в това отношение. Редно е БСП и БСМ да поработят сериозно в тази посока.

23.08.2007

Ще изчакам

Наскоро ми се наложи да изпълня задълженията си на гражданин пред столичния КАТ. Нивото на обслужване там постоянно се подобрява. Опашките за издаване на нов регистрационен номер са намалели значително, въведено е обслужване на едно гише, ограничени са дребнавите корупционни практики, компютър издава на гражданите уникален номер според услугата, за която чакат. Ключовата дума тук е ЧАКАНЕ. След целия безспорен напредък на мен ми бяха необходими четири часа чакане по опашки, за да ми бъде издаден нов талон на колата. И май това е добро постижение. Тези от вас, които ме познават, знаят, че съм привърженик на компютрите и интернет като средство в помощ на човека. Докато чаках на опашката, си мислех за това. Електронният подпис вече се издава безплатно от някои банки, а там, където се плаща, е на поносима цена. Има закон, който го приравнява изцяло на собственоръчния. Дори е по-сигурен. Изготвянето на електронен формуляр за каквато и да е административна услуга е лесно и отдавна измислено. Още повече, докато чаках, не ми се наложи да пиша нищо на ръка - цялата документация бе попълнена от служителка на КАТ именно на такъв формуляр, но на нейния компютър. Моята гореща молба към държавата е да побърза с изграждането на функционално електронно правителство. Несъпоставимо е удобството да си попълня формулярите сам, на компютъра вкъщи или в офиса, да ги изпратя по мрежата подписани, вместо да губя половин ден от безценната си отпуска във висене по опашки. Особено когато става дума за документи, които при наличие на електронен подпис не изискват физическото ми присъствие. Убеден съм, че ако има такава възможност, хиляди граждани и фирми ще се възползват, а тези, които не искат да се научат, ще чакат на по-малки опашки.
А иначе опашките пред КАТ, пък и пред други държавни органи, са място с интересен социален микроклимат. Хората, типично по нашенски, дълго и напоително "благославят" държавата. Правят го посредствено, но от сърце. Намират време и да се скарат помежду си, обикновено заради пререждане на по-напористите. Мисля си, че когато едно управление де факто полага усилия дейностите в КАТ да вървят по-добре, не е необходимо с лека ръка целият труд да се обезценява в очите на обществото заради една опашка. Просто трябва да се въведат електронните услуги. Още има време младите да кажат БРАВО на държавата. Има разлика в обществената оценка от БРАВО до НАЙ-ПОСЛЕ.
Оправих си документите на колата, но още не съм си взел талона на шофьорската книжка. Карам с акт за неправилно паркиране. Ще се заредя с енергия и ще отида пак до КАТ. А дотогава се надявам да не ме спират на пътя. Ще карам внимателно и ще събирам сили.

09.08.2007

Отговорностите на демокрацията

През изминалата седмица бе приет Законът за местните избори. Като повечето нормативни актове в България той вероятно не е лош. Много важно в един закон е целеполагането и философията, която се залага. Ще се спра на темите за уседналостта и преференциалния вот, които не намериха място в закона. Те са обект на дългогогодишен интерес за БСМ, не един или два форума на младежката организация са се докосвали до тези теми.
Уседналостта за гласуване. Смятам, че няма избори, за които този принцип да е по-актуален от местните. Това е в съзвучие и с членството ни в ЕС. Макар опитът на европейските страни да е различен. Важно бе да акцентираме на собствения си негативен опит като нация, за да утвърдим европейските принципи. А именно - отношение към демокрацията и държавността на различните нива на отговорност да имат хората, които се чувстват и са ежедневно съпричастни към това. В този смисъл изборите за европейски парламент и примерно за президент са най-отдалечени от "уседналостта", защото в голяма степен олицетворяват единството на нацията в цялата й планетарна съвкупност. Местните избори обаче навсякъде в Европа олицетворяват волята за развитие на една малка територия, по силата на демократичното право на хората, които я населяват. Това е общината, т.е. общността (включително чужденците), която знае как да се развива и да върви напред заедно. Конюнктурно е заобикалянето на уседналостта в закона да се свързва с интересите на ДПС. Те биха загубили няколко общини от 264. Това не е фатално за най-добре структурираната партия в България. Не виждам обаче смисъл братовчедката ми в Отава, Канада, да взема отношение към изборите в Пловдив, където е родена и разполага с някаква собственост. Ако бяха президенски избори - да, всички сме българи, но тези са местни. Мисля обаче, че всеки португалец, живеещ уседнало в Пловдив, би трябвало да има право да гласува за бъдещето на града, както и да бъде избиран.
Преференциалният вот. Ако изхождаме от разбирането, че е необходимо лечение на българската демокрация (все по-малко хора гласуват), то трябваше на тези местни избори да утвърдим практиката за преференциален вот. На евроизборите за малко да сработи, въпреки високия праг от 15%, който като че ли трябваше да докаже на обществото, че в това да посочиш достойна личност от пропорционална листа е безсмислено. Именно в избора на общински съветници щеше да проличи дали хората имат различна оценка за качествата на кандидатите от тази на партийните централи. Щеше да започне реална мажоритарна конкуренция, а тя рано или късно формира личности, така дефицитни в българската политика днес.
И по двете теми критиките се тласкат в грешна посока. По първата, едва ли не бъдещето на ДПС зависело от 30-те хиляди гласа от Турция - съмнителна теза. По втората - преференцията щяла да доведе до вътрешнопартийни конфликти. Въпрос на политическа култура и опит е. За мен обаче е притеснително усещането, че българските политици продължават да не считат, че има нужда от реформи, които по един убедителен и справедлив начин да върнат доверието на гражданите в демокрацията и политиката. За момент си помислих, че въпросите за реформи в политическата система ще отпаднат от дневния ред на БСМ. За жалост още не - продължаваме!

02.08.2007

Цивилизационни ценности

След осем абсурдни години и три потвърдени смъртни присъди, неочаквано посрещнахме българските сестри и палестинския лекар на родна земя. Безспорно това е голям успех за обществото и политиците на България, ангажирани през годините с проблема. Човешката драма и щастие тепърва ще бъдат анализирани. Персоналните позитиви за един или друг политик също. Интересен ми е обаче въпроса за свободата солидарността и справедливостта вплетени в този случай. Преди години, от време на време, в общественото пространство се повдигаше тревожно въпроса за предстоящата загуба на национален суверинитет при членство ни в НАТО и ЕС. Да, това отчасти е факт. Но, преди два дни изпитахме реално цената от загубата на част от суверинитета ни. Май станахме по-силни. Българите сме част от общество, което не просто се кичи с лампазите на демокрацията, а реално отдава необходимото, в името на свободата, справедливостта и солидарността. Това е ЕС. Можем да разчитаме на нашите съюзници, когато е по-удобно те да застанат на предната линия в битката. Ние сме едно. Тепърва ще го осъзнаваме. ЕС също. За първи път, ако не ме лъже паметта, ЕС защити ценностите си единно пред света. Проблемът с медиците бе един от малкото, които ни консолидираха като общество. Той бе един от първите, които показаха цивилизационния потенциал и сила на ЕС да влияе хуманно на световната геополитика. Нямам усещането за накърнено национално достойнство или за загубен суверинитет. Надявам се, че осъзнаваме достойното си място на елемент от големия пъзел от идентични ценности. Това е днешния урок Ц не сме сами! Питам се дали, ако някой швед се сблъска с проблемите на нашите сестри, някъде по света, дали като българи ще проявим същото чувство на обща отговорност и страст към защита на общите ни ценности. Вярвам, че ще бъде така, защото на младите българи им предстои да живеят активно и да се развиват в една все по-широко сплотяваща се общност, базирана на човеколюбието, а не просто на икономически интереси. Докато говорим за хуманната страна на нещата, не е грешно да признаем и значението на материалните фактори Ц кръвнина, магистрали, петрол, геополитика. И това го има. Нашата роля като социалисти е да се влеем в човешкото и да го отстояваме навсякъде по света. Използвам повода на национална радост, за да благодаря на младежките социалистически организации от Европа и света, които откликнаха на призива на БСМ за свобода на медиците. Това бе въпрос на ценности. Няма цена, която да не може да бъде платена за тяхната защита.

26.07.2007

Силата на една идея!

Наближава честването на 116 годишнина от основаването на БСП. Впечатляваща цифра. Само партия, носител на общочовешки ценности и идеи може да просъществува толкова дълго. Това звучи малко абстрактно. Всъщност хората, съставляващи БСП през всичките тези години са носители на тези ценности. Масовия характер на партията и волята за социална справедливост у нейните редови членове и симпатизанти е магичната сила, която е връщала не едно поколение политици на партията към реалността. Елитарния характер и мимолетност на толкова много партии, които БСП надживя е ясно доказателство, че когато една справедлива кауза е в състояние да обединява хората, то тези хора са сила способна да движи обществото напред. Не зная дали Димитър Благоев е съзнавал с колко голямо историческо значение за развитието на България ще се окаже основаната от него партия. Факт е, обаче че след много исторически повратности и противоречиви етапи в развитието си, партията не престана да се развива. След повече от век тя е идейно продължава да е близо до Благоев и неговите сподвижници на учредителния конгрес. Това е силата на една идея! Днес БСП отново носи основната отговорност за развитието на България. Знаем с колко трудности и противоречия е изпълнено управлението на страната, колко незаслужени неспроведливости преживя една не малка част от населението в годините на преход. Вярвам, че хората в партията и гражданите на страната ще оценят справедливо тежестта на усилията, които управленците на БСП полагат за развитието на обществото и държавата. Вярвам, че сме направили и правилните изводи от контролния изпит на евроизборите. Сега предстоят местни избори. Това е политическото събитие, което следва да се превърне във водещо на тазгодишното честване. Но не защото изборите са близо, а защото именно участието ни в развитието на общините е поддържало през годините жива връзката на партията с хората, защото това е мястото, където най-добре сме демонстрирали качествата си на политици, носители на градивни идеи от времето на Благоев до днес. През последните 17 години Бузлуджа се превърна в мястото, където партията в най-голяма степен се осъзнава като сплотена общност. Това е и мястото за среща на различните поколения, всяко със своя опит и разбирания за развитието на лява България, но с обща цел - по-справелив живот основан на свободата и солидарността.
И тази година очаквам стотици млади социалисти, членове и симпатизанти на БСМ да вземат участие в честването на годишнината от основаването на нашата партия. В петъчната вечер на 27.07.2007г. ще почетем героите на Шипка, след което ще празнуваме под звуците на качествен рок на историческата поляна. В съботния ден на 28.07.2007г., освен участие в митинга заедно с други младежки формирования, сме инициирали форум, който да покаже как младото поколение на партията вижда мястото си в развитието на общините, кои са проблемите пред младите българи, които трябва да преодоляваме и как да стане това.
Ще се видим скоро на Бузлуджа, защото знаем каква е силата на една идея!

19.07.2007

Далече, далече...

На 07.07.07. БСМ проведе конференция по проблемите на образованието. На нея взеха участие Валентина Богданова - заместник председател на парламентарната комисия по образование, заместник министрите на образованието с ресори висше и средно образование Ваня Добрева и Кирчо Атанасов. Участие в работата на конференцията взеха студенти, докторанти, учители и преподаватели, хора на науката. Получи се пълноценна дискусия, отразяваща проблемите и възможните решения, през погледа на различните страни в образователния процес - от очакванията на ученици и студенти, през проблемите на преподавателите до намеренията на държавата. Дискусията показа, че проблемите са добре известни на представителите на властта и че държавата има ясна визия за преодоляването им. Става дума за ниското заплащане на преподавателите, за остарялата материална база, за проблемите с качеството на образование, за средствата, които гражданите трябва да заделят за образование, и които често се явяват непреодолима бариера за тях. Аз лично обаче ще запомня тази дискусия с призива на Ваня Добрева да поразсъждаваме в посока какво е общество на знанието, такова общество ли е българското, способства ли сегашната образователна система за изграждането му? Радваме, че този важен въпрос бе поставен като тема за размисъл. Няма непреодолими проблеми в рамките на сегашното статукво на образователната ни система. Заплатите ще ръстът, таксите ще стават поносими, материалната база ще се подобрява. Всичко това обаче са проблеми, изключително важни, но заключващи мисленето ни тук и сега. Това са проблеми, утвърждаващи статуквото, изолиращи образователната система от останалата част на разноликия живот. Образователната система не може да съществува сама за себе си. Нейния смисъл е в създаването на предпоставки и възможности за развитие на обществото. Не просто в отразяване на обществените нужди от знания и умения, а в стратегическия поглед в бъдещето и подготовката на обществото за това бъдеще. Равносметката тук е притеснителна. Годините на преход бяха свързани с тежки проблеми, които достигнаха до бита на почти всяко българско семейство. Подрастващото поколение е със занижени критерии за качество на живот и обществени ценности. Формира се култура на мизерията. Днес българското общество не може да бъде наречено Добщество на знаниетоФ. Обществото на знанието далеч надхвърля мащаба на образователната система, то е комплексна нагласа и воля във всяка една сфера на икономиката и обществените отношения да се развива интелекта. Българската държава трябва по всякакъв начин да насърчава развитието в тази посока. Най-лесно това може да стане, като се стимулира закупуването на компютри за домашна употреба, като се стимулират дейностите и услугите предоставяни чрез интернет, като се създават нагласи и условия за образование през целия живот. Необходим е ясен знак към бизнеса и гражданите стремящи се към най-добрите световни образци в своята сфера на дейност, че усилията им не остават незабелязани. Организираната от БСМ дискусия показа, че днес в България има управленци, даващи си ясна сметка за изоставането в общественото развитие и за значението на предизвикателствата, които надхвърлят битовизма на днешния и утрешния ден.

12.07.2007

Криво огледало

Напоследък оставам с впечатление, че катастрофите по пътищата зачестиха. В медиите темата присъства силно, пред очите ни също. Живея в София, район ДМладостФ. Преди три дни станах свидетел на поредната катастрофа на булевард ДА.МалиновФ. Случи се на кръстовището до пицария ДВеронаФ между Младост 2 и Младост 3. То е регулирано със светофар, настилката е в добро състояние. На това място пътни инциденти се случват горе-долу през ден, най-често поради липсата на видимост при ляв завой към Младост 2. Не се нуждая от полицейска статистика за това твърдение, защото често след работа се срещам с млади семейства и приятели в района на това кръстовище. След поредната катастрофа им предложих да се обърнем с писмо, придружено с подписка, до КАТ и общината с молба да се постави криво огледало, което да осигури допълнителна видимост. Връстниците ми вкупом скочиха да ми обясняват, че това е излишно и че имало някакъв човек на заплата в КАТ или общината, който трябвало сам да се сети за нуждата от допълнително мерки по сигурността на пътя и защо ние да му вършим работата. Впечатляващо е колко бързо нашата компания се разтовари от проблема и го стовари анонимно върху главата на анонимен държавен служител. Типично по нашенски темата продължи да се развива Ц плащат ни малко, държавата е калпава, от нас нищо не зависи. След като наситиха горещия въздух с до болка познат нихилизъм и чувство за непълноценност компанията можеше да продължи безгрижно да се разхлажда със студена бира.
Тази банална случка, в която сигурен съм мнозина биха разпознали себе си, ме навежда на някои размисли, далеч надхвърлящи конкретния повод. Май наистина има две Българии Ц тази на държавата и тази на хората. Връзката между тях е залиняла, а вероятно никога не е съществувала. Питам се какво би се променило, ако държавата започне да се занимава само със създаване на комуникация с гражданите. Вероятно нищо, защото гражданите, в голямата си част, не правят връзка между личното си битие и проблемите на съседа. Липсва осъзнато чувство на солидарност в обществото. Разбрахме демокрацията единствено като набор от лични свободи и неприкосновеност на личното пространство. А демокрацията според мен е нещо друго. Тя е стройна система, чрез която модерната държава отразява волята на гражданите й за развитие. При тази система държавата не може да изпълнява функциите си, ако гражданите престанат да помагат активно на самите себе си и на институциите да отразяват правилно гражданската воля.
На моите приятели и през ум не им минава, че анонимния служител, когото чакат да реши проблема, може да се занимава с решаване на подобни проблеми на други места, и че с гражданската си пасивност не помагат на държавата да реши собствените им проблеми. Безспорно администрацията трябва да работи по-добре и да се отърси от корупционните и шуробаджанашки схеми, подриващи доверието на гражданите в нея, но и гражданите следва да осъзнаят, че има дълга и непрекъсната връзка, която точно като криво огледало отразява собственото им поведение. Катастрофите на това кръстовище ще продължат, пък аз предлагам, за да има мир в компанията, да се разхладим с по една студена бира и да продължим да псуваме държавата. Дано някой в някоя администрация се сети, че криво огледало на това място ще намали катастрофите и дано приятелите ми осъзнаят, колко много криви огледала носим в себе си.

28.06.2007

Държава на кадрите

Нека се замислим за един от основните принципи, залегнали в европейската интеграция- свободата на придвижване, а оттук респективно и свободата за професионална реализация. Сетих се за тези нови придобивки покрай зачестилите протести на учители и лекари. Ясно е какви са исканията - значително по-високи заплати. Ясно е, че тези искания няма как да бъдат удовлетворени още утре. Но тези протести имат друг интересен акцент, защото са в ново качество на държавата-ние сме в ЕС. Членството създава повече възможности за хората и значително повишава отговорностите на държавата за създаване на условия за развитие на същите тези хора в тази, а не в чужда държава. Политиците следва да осъзнаят в колко силно конкурентна среда са поставени българските институции и администрация спрямо чуждите. Голяма част от българските лекари и учители могат да намерят достойна реализация в страните от ЕС, пък и по целия свят, защото идват от държава-членка на съюза. За сега имат един голям проблем-не владеят чужди езици. Това някак се наваксва. Лекарите и учителите са стратегическо средство за стабилност в развитието на държавата. Тяхната роля нe се състои в неповторимия професионализъм на неколцина, а в средното общо ниво на системата. Не частните практики, а общия държавен сектор дава необходимото ниво за развитието на обществото. Публична тайна е, че най-непрестижните и непредпочитани специалности в университетите са педагогическите. Години наред там постъпват най-вече студенти, които не са успели да попаднат в друга специалност или по някаква причина им трябва диплома за висше образование. Това явление се дължи на непрестижните перспективи за реализация неизменно съпътствани от най-ниското заплащане и перманентното оплакване на учителското съсловие за достойно възнаграждение. Днес доброто обществено здравеопазване е важно, поради стреса от динамичното ежедневие, младите растат в замърсена среда, пушенето, употребата на алкохол и наркотици са масово явление. Това трайно уврежда цели поколения. Все по-малко е времето, което младите родителите могат да отделят за възпитание на децата си в общочовешки ценности. Само по себе си това не е проблем, ако имаме образователна система, която да го върши. Скоро обаче тя би могла да се състои от социални аутсайдери, които няма да имат необходимите качества и умения да играят тази важна социализираща роля. Преди 17 години се хвалехме, че България е страната на добре подготвените кадри. Днес това е спомен от миналото, защото въпросните професионалисти отдавна напуснаха страната.
Държавата трябва да реагира, преди лекарите и учителите да се запишат на курс по английски, защото, ако и последните добри професионалисти изчезнат на този етап, няма как да си внесем по-добри. Пораженията за обществото ще са дългосрочни.
За мен е очевидно, че именно това правителство се опитва да намери решение на трупаните с години проблеми. Също очевидно е, че новите реалности за страната свързани с членството в ЕС водят до напредък на най-разнообразни социални групи. Този напредък обаче ще има противоречиви резултати, ако не осъзнаем ясно като общество и държава значението на лекарското и учителско съсловие за общия ни стратегически просперитет.

Конгресът

Всяко заседание на партийния Конгрес е повод за равносметка и проектиране на политически цели. Това заседание се свиква не поради някаква планировка във времето, а поради наличие на криза в управляващата коалиция. Тя е с много измерения, която се допълва и от вътрешнопартийно напрежение, предизвикано от крайно слаби резултати в изборите за европарламент, както и от засилваща се обща криза в политическата система. Разбира се, това са констатации от гледна точка на демократичните разбирания - много хора не биха се съгласили с тях. Дневният ред на конгреса е фокусиран върху правителствената политика. Очаквам делегатите да препотвърдят доверието си в начинанията на премиера, насочени към борба с корупцията, поддържане на финансовата стабилност и подобряване на социалните функции на държавата, за да завърши успешно управленският мандат.

В оставащите две години следва да се обърне по-голямо внимание на младежката политика. До момента е направено не малко по отношение на структурирането й. Младежкото направление на ДАМС е с нарастващ потенциал за работа в сравнение с предишни правителства. Но продължава да стои открит въпроса за приемане на закон, който да регламентира младежките дейности и да създава предпоставки за развитие на младите, да дава закрила на слабите. БСМ изготви такъв законопроект преди три години. На тази база ДАМС разработи свой вариант, който следва да получи подкрепата на правителството и парламента. БСМ принципно подкрепя новия проект. Би следвало да стигнем до формиране на национален младежки съвет, който автономно от държавата да представлява интересите на младежката общност.

Напълно възможно е представителите на БСП в правителството, начело с премиера да реализират осезаеми за обществото позитивни резултати. Според мен това ще е трудно постижимо без вътрешнопартийно стабилизиране. Важни елементи тук са кадровата политика и отношението към младите. Очевидно, условието да си млад не е достатъчно. Кадровата политика следва да почива на ясни принципи в отношението към младите. Да се отчита политическото доверие към дадената личност, натрупания организационен опит в политиката и професионалната сфера, последователността в отстояването на леви и адекватни на времето политики през годините. Необходима е и съответна целенасочена подготовка на професионалисти за работа в администрацията на различните власти. Издигането на партийни или управленски позиции заради титли или запълване на формални и неформални квоти рано или късно води до загуба на доверие в партията.

Вътрешнопартийното отношение към младежката дейност се нуждае от последователност. Продължават организационните експерименти, без да се отчита възможния ефект и резултат, например от противоречивото формиране на клубове за младежка политика, съпроводено с усещане за недоизказани намерения, свързани с изграждането на паралелни структури с неясни задачи или обслужващи лични интереси. Отнема се организационно време и усилия, които разумно могат да се насочат в подпомагане на организационното укрепване на БСМ.

Структурите и потенциала на БСМ трябва да се използват по-смело от бъдещото ръководство. БСМ е неразделна част от партията вече 12 години, натрупа опит, създаде кадри, справящи се достойно с отговорности в управлението на партията, в централната и местната власт. Организацията формира и отстоява леви политики, особено актуални днес, когато страната е пълноправен член на ЕС.

Без стабилна БСП няма да има успехи в управлението. Именно Конгресът е точното място, където трябва да осъзнаем тази аксиома.