След дъжд качулка

Тазгодишният студентски празник мина под сянката на жестоко убийство. След жесток побой в Студентския град второкурсникът Стоян Балтов почина. Последва напълно безсмислена акция на полицията за проверка по столичните нощни заведения за предлагането на алкохол на непълнолетни и спазването на вечерния час. Тези нарушения са масови, това е ясно на всеки. За пореден път видяхме, че когато се случи някаква трагедия, непосредствено след нея започват да се предприемат активни кампанийни мерки. Така е във всяка сфера на държавата. Такъв е и манталитетът ни - след дъжд качулка! Прочистихме коритата на реките, след като станаха наводненията, завишихме контрола над еврофондовете, след като спряха средствата по тях... Примери колкото щеш. Всеки трагичен случай обаче е повод за обществена дискусия и от нас като граждани зависи дали ще я проведем докрай или ще се пуснем по течението на друга наша поговорка - всяко чудо за три дни!

От тази трагедия въпросите, които си задавам, са три. Каква е сигурността на гражданите? Кое води младите до крайно необуздана агресия? Какъв е смисълът да си студент в България? На първия въпрос отговорът е, че сигурност няма. Трагедията се е случила заради липсата на солидарност сред хората, защото вероятно други са могли да се намесят и да разтърват мелето. Не е за пренебрегване и криво разбраният професионализъм на охранителите на дискотеката. Те се интересуват да няма проблеми вътре - за това им плащат, а какво става в непосредствена близост до обекта, не ги касае. Това е не само непрофесионално, но е и нечовешко.

Що се отнася до агресията на младите - тя е резултат от социалната среда, в която се развиват. Агресията, поръчковите убийства, кражбите и далаверите през последните 18 години са модел за успех в новото българско общество. Те са безнаказани. Ясно трябва да си дадем сметка, че съвременните младежи не познават друг успешен модел за развитие в България. Вина за това носи всеки български гражданин с пасивно отношение към обществения морал и без респект към закона, а също отговорността е и на всеки политик от годините на преход, който се е докоснал до властта. Именно политиците на прехода създадоха и развиха модела на безнаказаност за престъпленията в България.

Особено ми е интересен третият въпрос. Отговорът ми е - не, няма смисъл младите да стават студенти в България. Да си студент тук, означава да плащаш високи цени за учебници, за семестриални такси, за квартира, за живот. Ако не работиш, няма как да си покриеш разходите. Но като се хванеш на работа, не остава време за учене. Точно тук се губи смисълът от студентството в България. Младите започват да гледат на студентството като на повод да си намерят работа в големия град, а не като на знания, чрез които да си осигурят достойно развитие. Студентският град прилича повече на Лас Вегас, отколкото на място за усвояване на знания и умения. От години БСМ настоява за специален статут на Студентския град. Предоставянето му вече е почти безсмислено - презастрояването с жилищни кооперации и увеселителни заведения вече е необратим факт.

Призивът ми към бъдещите студенти е да положат необходимите усилия, за да получат образование в някоя от социалноразвитите страни на стария ЕС. То ще бъде качествено и вероятно по-евтино. Няма да им се налага да работят денонощно, за да учат в почивките, пък и ще усвоят гражданска култура, така необходима на обществото тук.