Браво, Барак!

САЩ наистина е страната на неограничените демократични възможности. Американците избират политиците, които ще ги управляват по политическите им качества и платформи, а не по вторични белези, нямащи отношение към конкретната политическа дейност. Анализаторите се вторачиха във факта, че Обама е чернокож. Очевидно това нито помогна, нито попречи на Обама да спечели, защото гражданите гласуваха за политиката, а не за цвета на кожата му. В анализите обаче не намериха достатъчно място други факти около Обама, които според мен са по-впечатляващи от цвета на кожата му.

Баща му е кениец. Няма милионери или политици в семейството. Половината рода на новия президент живее в Кения. Обама е сенатор за първи мандат. При тази фактология политическата система на САЩ позволи харизматичните идеи на политик без респектираща политическа кариера до този момент и без знатен произход от богата или популярна фамилия да бъдат издигнати в президентски ранг. Американците са еманципирани граждани!

Къде сме ние? В българската политика личните качества на един или друг политик не са от първостепенно значение, да не говорим за идеите, които той защитава. По-важно е дали въпросната личност произхожда от партийно семейство. Ако дядо ти или баща ти са били видни активисти с висок морал и позитивен принос към развитието на партията и обществото, по презумпция се приема, че и ти си такъв. Оттам насетне няма гаф, който да е в състояние да засенчи блясъка на знатния ти партиен произход. Важна роля също така играят препоръки от трети лица, които не са пряко на политическия терен. Най-добре да са бивши служители на ДС или бизнесмени, натрупали завидно състояние в годините на преход. Какво тук значи някаква си личност!

Затова сме на този хал, затова постоянно търсим под вола теле, защото съзнаваме, че "еди кой си" е бил посочен от "еди кой си" и не е всъщност точно той виновен за някой скандал, но пък не сме сигурни кой точно е виновен... Пълен демократичен хаос на гражданското ни поведение! Политиката ни е лишена от лична отговорност и не позволява на хората в нея да блестят със светлината на личните си идеи и качества. Моделът за успех в рамките на политическата ни система е с олигархични характеристики. Този модел политиците успешно налагат и в обществото. Тук въпросът вече е на терена на всеки един гражданин, търсещ отговор на въпроса, в какво общество иска да живее. В общество, което дава възможност за изява на личности с идеи и това е от първостепенно значение или общество, което позволява да бъде управлявано от подставени лица. Примерите са пред очите ни - Америка гласува за Обама и новият президент се казва Обама, Русия гласува за Путин, но новият президент се казва Медведев. Тези дилема стои пред гражданите и политиците на България - въпрос на избор!

06.11.2008