Латинообщество v2.0

Скорошните престрелки и взривове в публични домове в София дадоха повод да си припомним резултатите от доклада на Центъра за изследване на демокрацията на тема "Организирана престъпност в България: Пазари и тенденции". Данните са впечатляващи. Дали са верни, е друг въпрос, но сглобяването на пъзела много плътно се доближава до неформалната информация, която голяма част от българското общество има по всяко отделно направление на проучването. Най-общо изводите са, че има сливане на черния и сивия пазар с легална дейност. Престъпните босове се занимават с легален бизнес, но пряко контролират протежетата си, които въртят престъпната дейност. Именно те са обект на разстрели. Групировките лесно успяват да достигнат "национална представителност". На мода е контролът върху местната власт - струва сравнително евтино, а осигурява добра възвръщаемост чрез възможностите за усвояване на еврофондове.
Впечатляващи са данните за доходност от различни престъпни дейности. Сред тях изпъкват предполагаемите приходи от проституция, контролирана от български босове - около 2 милиарда лева! Това говори много. Очевидно групировките не срещат трудности от властите за развитие на този бизнес у нас и в чужбина. У нас стартира нещо като обществена дискусия трябва ли да се легализира този бизнес и кое в него трябва да се криминализира - сводничеството, предоставянето на сексуслуга или ползването. Нямам изградено мнение по въпроса. На този етап това не толкова важно.
Следва обаче сериозно да се замислим какво огромно количество български момичета и жени стоят зад тези два милиарда. А това говори, че проблемът не е само в срастването на престъпността с институциите. Има обществена търпимост към организираната престъпност, и в частност към проституцията. В регион като Сливен например желанието за проституиране зад граница е добило мащаби на епидемия. Всички в региона знаят, че е така и май това не притеснява никого. За младите момичета това е престижна реализация, защото им носи сериозни доходи. Говорим не просто за загуба на елементарни ценности, но за липса на мотивация и разбиране, че човек може да се реализира достойно, без да се обвързва с престъпния свят. Сещам се отново за изказванията от типа "в България няма мафия, защото не покриваме критериите за определението мафия". Това не е вярно, защото цели общини и региони отговарят на най-важния критерий за развитието на мафията - хората имат респект към босовете на подземния свят и пазят обществената тайна за престъпната им дейност. Населението търси опора за решаване на битовите си проблеми в тях, а не в държавата. Това е основният проблем. Той в особено голяма степен касае младите. Ще се преодолява бавно.
С цената на всичко държавата и Европейската комисия трябва да докажат на младите чрез закрила над чистия бизнес, че в България може да се живее добре и без неформалната закрила от местния бос.

18.09.2008