Duty Free Love

Искам да похваля правителството и премиера за заявеното намерение за затваряне на безмитните магазини. Много е важно под магазини да се разбира и бензиностанции. Безспорно цифрите показват, че официалната безмитна търговия в България е намаляла драстично след членството на страната в ЕС, но много от нас усещат, че неофициалните цифри се развиват възходящо. Този проблем има няколко измерения.
Огромни обеми от стоки остават извън държавната данъчна политика, защото съществува полулегалната форма за трансгранична контрабанда със стоки, наречена безмитни търговски обекти. Дали данъчната политика е справедлива и дали генерира корупционни практики е друг въпрос, но със сигурност държавата пропуска да вкара в бюджета огромни средства, които биха могли да се използват за нещо полезно. Затварянето на безмитните обекти ще насърчи тази част от бизнеса, която се опитва да гради етика в търговските отношения, базирана на ясни и прозрачни правила с потребителите. Това в голяма степен важи за търговията с горива. Безспорно безмитната търговия по границите на ЕС предразполага и е развъдник на корупционни практики. За да се случва това, съучастието с държавните органи за контрол е задължително, а от тук до политическата класа има само една ръка разстояние. Окуражаващо е, че това управление има волята да отстрани този проблем. Всъщност това все още са намерения. Търговията с нелегално внесени стоки в България процъфтява, защото потребителите са неплатежоспособни и са готови на всякакви компромиси в името на ниската цена. Евтините контрабандни стоки, разбира се, ни излизат прескъпо по други линии.
Интересен е фактът, че твърде бързо държавата реагира на проблемите, когато те се поставят чрез външен натиск. Като се замисля, почти във всяка сфера на държавното управление и обществения живот позитивното развитие през последните 18 години се дължи на натиск или от ЕС, или от САЩ. Това е притеснително, защото показва, че все още като държава и общество не сме в състояние сами да формулираме проблемите и да налагаме решения, водещи до позитивно развитие. Интересно как биха се развивали нещата, ако ни оставят на самотек? Неформалната поука, която се налага през годините, е че ако някой вижда в нещо принципен проблем, трябва час по-скоро да звъни в Брюксел, за да започнат да се движат нещата.
Има и нещо друго, за което с цената на всичко не бива да позволяваме да ни бъде налагано или напомняно отвън нещо, което трябва да се разпространява в България безмитно, без комерсиален подтекст и свободно, защото е дефицит. Това е любовта. Желая на всички и най-вече на младите много любов. Тя зарежда с позитивизъм, а той неусетно ни помага във всичко, до което се докоснем. На днешния ден демонстрираме чувствата си пред половинката. Вече знаем, че любовта е чувство, което не може да бъде празнувано, търсено или намирано. Тя идва независимо от мита, бариери и препятствия. Стои колкото иска и прави с нас каквото иска. Така че желая ви истински да се насладите на мига, когато е дошъл при вас, и ако пък толкова се налага, почетете днес този празник на душата. С чаша вино, разбира се.

14.02.2008