Да отворим вратите

Добре е, че в концепцията за нов устав на БСП намира място темата за симпатизантите на партията и техния статут. Притеснен съм, че и тук, както и в други насоки, по-скоро става дума за фасада, зад която се крие неясно съдържание. Трудно намирам убедителен отговор на въпроса какво целим да постигнем като стратегически резултат с предлаганите промени? Къде искаме да заведем партията чрез механизмите и правилата на новия устав? Според мен основното предизвикателство пред БСП през следващите десетина години ще бъде свързано с възможността на партията да привлича симпатизанти на базата на модерна европейска лява политика. Този процес има своите скромни постижения в БСМ, но на партийно ниво все още членският състав и кръгът от симпатизанти се репродуцират по-скоро на семейно-родствена основа отколкото да мотивира хората политически по силата и съдържанието на левите политически идеи. Семейната наследственост в симпатиите към партията може още дълго да поддържа БСП, но със сигурност ще се свива като влияние и със сигурност ще превръща БСП във все по-монолитен и самодостатъчен обществен организъм, изолиран от реалния живот и проблеми на обществото. Ето защо работата със симпатизантите и утвърждаването на механизми за нея е от първостепенно значение.
На този фон е грешка стремежът на някои партийни кръгове да пилеят ценен организационен и финансов ресурс, за да формират нова младежка организация, разположена вътре в партията и напълно подчинена на вътрешнопартийната логика на отношения. По цял свят левите партии си създават външни структури на гражданското общество, защото всяка такава структура е мост към обществени групи, недостъпни пряко за съответната партия. А когато говорим за работа с младите, е задължителен подходът с утвърждаването на външна за партията младежка организация. Левите партии формират стабилни симпатизанти именно чрез младежките си структури, които свободно общуват с възрастовата група от 14 до 21-годишните. За част от тези млади дори законово не е възможно да бъдат членове на партия, но по-важното е, че с малки изключения сред младите на тези години малцина осъзнават нуждата от партийно членство. Именно те обаче с най-много чистота и ентусиазъм са склонни да възприемат левите идеи, като в огромната част от случаите им остават верни през целия живот. Впоследствие чрез младежката организация и в една по-зряла възраст същите тези младежи се обвързват трайно с членство в партията. Това е съвсем различен подход за възпроизводство на общественото влияние на левите партии. Прагматичността му се е доказала по цял свят, защото почива на здравия принцип, че една лява партия е толкова по-силна, колкото е в състояние да демонстрира диалог и отвореност към широки обществени групи.
БСП от години разполага със структурата на БСМ, която успешно се справя с обществената си роля, осигурявайки на партията млади попълнения, мотивирани за участие в политиката заради левите идеи, а не заради партийните пристрастия на дядовците им. БСП има нужда от този подход в много по-голяма степен. Вместо това днес личи у някои желанието за самозатваряне на партията и издигане на пиедестал на принципите на демократичния централизъм, който върви ръка за ръка с призивите за "дисциплинираност" и ред в партийните редици. Това може да създаде усещане за комфорт и подреденост сред партийните среди, но със сигурност не би спечелило доверието на огромното мнозинство от граждани, трайно неоткриващи партията, достойна да представлява ежедневния им интерес. Вярвам, че партията ще има сили да погледне навън и да подкрепи усилията на тези обществени групи, които се стремят към повече свобода, справедливост и солидарност в новото общество на ЕС, което градим заедно.

03.04.2008