Бъркаме темата

Медийното пространство е наситено с коментари и анализи на президентското интервю. Акцентът в коментарите е върху това има или няма разрив между Първанов и Станишев. Отново вниманието на обществото се насочва към клюкарските пикантерии, а не към съществените политически тези, които биха били полезни. Всичко случващо се на политическата сцена у нас през тази и отминалата седмица по линия на президента и Европейската комисия има много ясна тема. Българското общество и държава се нуждаят от дълбоки реформи в политическата система. Именно това е важното, а не как и къде си общуват Първанов и Станишев. Въпреки общественото негодувание от пазаруването на гласове през местни избори 2007 сега на частичните в Сандански и Казанлък виждаме, че този негативен процес е по-нагъл и мащабен от всякога. Купуването на гласове, корупцията, свързана със закона за обществените поръчки, финансирането на партиите, състоянието на съдебната система, избирателната система и неучастието на гражданите в избори са отделни елементи от един и същи проблем. Те са навързани в здрава верига и не могат един без друг. Когато Президента говори за необходимост от реформа на политическата система, а Европейската комисия като латерна повтаря, че имаме проблеми с високите нива на корупционни практики при усвояването на парите на европейските данъкоплатци, става дума за едно и също нещо. Има нужда от механизми, които по естествен път да създават предпоставки демокрацията в България да работи. Имаме проблем с демокрацията, а не с общуването между бившия и настоящия председатели на БСП. Друго изкривяване по темите от седмицата е, че посочените проблеми са израз на вътрешнопартийното напрежение в БСП. Не е така. Когато говорим за пороци в механизмите на политическата система, водещи след себе си до корупция и фасадна демокрация, трябва много категорично да си дадем сметка, че всички значими политически сили са участници в порочния кръг. Лицата на българските политици и партиите са взаимозаменяеми до степен, която да гарантира утвърдения през прехода модел. Това е така, вероятно защото центровете на властта в държавата не са на светло, не са обект на отговорност по законите на демокрацията. Това са хора, които знаят как да заменят Станишев с Борисов, а после Борисов, с който трябва да си съхранят удоволствието от консумация на власт. Гордея се, че именно БСМ преди повече от четири години предложи първия в левицата строен модел за реформа в политическата система. Българският избирател трябва да избира партия и личности, като му се даде възможност да пренарежда листата. Партиите трябва да разполагат с достатъчно средства, набавени от данъците на избирателите, за да не им се налага да търсят добре известните пътеки за финансиране чрез обществени поръчки и дарения. Това ще увеличи личната отговорност на политиците и ще превърне корупцията във въпрос на личен избор. До изборите за парламент остава точно една година. БСП е начело на държавата, когато България де юре стана член на ЕС. Постигнахме нещо много голямо - националната ни мечта в годините на преход. Още има време да постигнем и другата мечта - де факто демокрацията да заработи на пълни обороти в полза на гражданите.

19.06.2008