Каква партия искаме да бъдем уставно?

Вероятно в началото на лятото БСП ще приеме нови устав и програма. Безспорно това са фундаментални документи, които би следвало да дадат нови рамки за партийно поведение и развитие, за формиране на политики. Когато чета тези документи, особено Концепцията за промени в устава, не намирам убедителен отговор на въпроса, искаме ли да се развиваме като лява партия? Фундаменталното самоопределение в преамбюла е, че БСП е лява народна партия. Когато се зачетем в други текстове, ни става ясно, че се ангажираме с проблемите на всички обществени групи - от бизнесмените до безработните. Също така става дума за БСП като националноотговорна и патриотична партия. Според мен тези текстове отстояват принципа "за всекиго по нещо" и не отговарят на една лява партия.
Подобни тези са типични за народните партии в Европа, които са патриотично настроени, но изповядват полулиберални идеи. Те извеждат на преден план държавата, която във взаимодействие с бизнеса решава социални и други проблеми на цялото общество. При народните партии стремежът към изпълнителната държавна власт и нейното упражняване заема централно място. Пътят им към властта е най-различен, защото идеологията им позволява да са патриоти, ако чуждата конкуренция вреди на бизнеса, да са социални, ако безработицата е висока, да са десни, ако интересите на едрия капитал го изискват. Народните партии са готови на всякакви компромиси, за да упражняват държавната власт.
Този универсален подход ми напомня развитието на българските партии от началото на прехода до ден днешен. БСП не е изключение. Постоянно през годините в обществото се натякваха изводи, че всички политици са еднакви и са маскари и че вече нямало разлика между леви и десни. Да, в България вероятно е така, но съвсем не е така на Запад, където левите партии имат ясни целеви функции и социални бази в обществото. Това са работниците, служителите, трайно безработните, собствениците на малки и средни предприятия. Кръгът от проблеми, който днес и утре ще занимава левите партии, е свързан с подобряването на качеството на живот на тези целеви групи. Това се постига чрез система от взаимообвързани отношения, преплетени с организациите на тези съсловия. В голяма степен левите партии са координиращото звено при създаването на такива отношения и най-важното - те са политически изразител на тяхното мнение в отношенията им с останалите обществени групи. Патриотизмът и народнячеството нямат място в ежедневния конфликт на интереси между наемници и работодатели. Левите партии използват изпълнителната и законодателна власт, чрез които политическата воля на синдикати и други подобни организации бива претворявана в закони и решения. В пирамидата на обществените отношения левицата поставя акцент върху качеството на живот и подобряване възможностите за развитие на отделния човек. Това е фундаменталната разлика между социалдемокрацията, либерализма и консерватизма, където акцентът пада върху властта, пазарната логика и икономическата целесъобразност. В този смисъл не откривам левицата в Концепцията за устав на БСП - не виждам механизма, чрез който примерно синдиката на учителите да може пряко да участва и да формира партийната ни политика в областта на образованието. На БСП са нужни по-ясни организационни и политически механизми за интегриране на лявото общество. Иначе се открива възможност да се формира друг изразител на лявата политическа воля.

10.04.2008