Моментът е удобен!

Темата за финансирането на политическата система в България отново намери формален повод да влезе в медиите чрез доклада на Сметната палата за финансовите отчети на партиите. Цифрите са смайващи. Те показват, че партиите се отнасят към публичния отчет на разходваните средства по същия начин, по който би постъпила всяка втора фирма в България - криейки реалното си финансово състояние. Добре е, че БСП е декларирала най-голяма сума, над 9 млн. лева, а и счетоводството на партията се е постарало да има приемлив баланс между перата "държавна субсидия" и "дарения". Счетоводният проблем за партиите възниква именно тогава, когато трябва да се описват даренията. Формално погледнато, всичко е много лесно - просто се сумират официално направените дарения. Когато обаче се взрем в декларираните цифри, инстинктивно усещаме, че са значително по-скромни от нагласите ни. Нещо като да получаваш минимална заплата, а да караш джип. Пример за това са ДПС и СДС. Проблемът не е във формалните цифри, а в принципа и системата, която стои зад тях. В България най-много пари се печелят чрез властта. И политиците, и бизнесът отдавна знаят това. По-заможните бизнесмени плащат на всички партии, за да са сигурни, че потокът от обществени поръчки към тях няма да секне, а лоялните си избират партия, правейки всичко по силите си тя да участва във властта, за да си възвърнат инвестицията. Това е обединяващата мотивация на българските партии за участие в политиката. Това кара избирателите да се въздържат от гласуване и да си повтарят рефрена, че всички партии са еднакви. Самоцелният стремеж към власт, която се капитализира, унищожава българската политическа система. Пример за това е ГЕРБ. Тази партия е конгломерат от лични финансови амбиции, които трябва да се реализират чрез властова система под патронажа на неформалния им лидер. Партията с най-висок рейтинг получи доверието на едва 500 хил. избиратели на местните избори. Хората в България ясно показват, че имат нужда от партии, които декларират ясна и принципна политическа кауза, а не просто стремеж към власт. Партиите трябва решително да се освободят от ежегодното си напрежение около финансовите отчети. Най-простото решение е да се забранят даренията от юридически лица, а на даренията от физически лица да се сложи лимит. Тази мярка трябва да е съпроводена със значително нарастване на държавната субсидия към партиите, получили над 1 % гласове в национални избори. Гражданското общество трябва да е сигурно, че именно то плаща за поддържането на политическата система, а не бизнесмени в сянка, лишени от обществена отговорност. Подобни решения биха успокоили и политиците, на които вече няма да им се налага толкова да умуват как да финансират една или друга обществена кампания на партията си. Вероятно по-материално ориентираните сред тях ще напуснат политиката и ще се захванат с бизнес, защото финансовите и съдебни рискове при провал на поредна корупционна схема ще са неоправдано високи. Ако това някога се случи в българската политика, най-вероятно ще се появи естествен стремеж у политиците да изтъкват уникалността, ценностите и отликите на каузата, отстоявана от партиите им, а не утвърденото днес универсално качество да лобират за обществени поръчки в частна полза. Час по-скоро трябва да се предприеме реформа в системата на финансиране на партиите, защото истинското й име днес е политическа корупция. Моментът е удобен!

17.04.2008