Еконужда

На 22 април по целия свят бе отбелязан Денят на земята. У нас също, но денят ще се запомни по- скоро с промените в правителството и цялата суетня оттогава, която продължава дори днес през пролетния май. Съзнавам колко важни за управлението на страната са тези промени, но в същото време не ми се ще да подминаваме проблемите на опазването на околната среда. Още повече в екоминистерството промени няма, респективно там всичко е наред. Като общество все още сме склонни да неглижираме проблемите, свързани с екологията. Умовете ни са ангажирани с ниските доходи, високите цени, политическото шоу, телевизионното шоу. Така пропускаме покрай себе си куп екологични поразии, които със сигурност ще имат по-трайно и негативно влияние върху нас и следващите поколения. Твърде смущаващи са данните от проучване на Галъп Интернешънъл, проведено в 57 страни. Според него като общество сме на второ място по безотговорност към опазването на околната среда. Пред нас са само руснаците, но те винаги са ни превъзхождали. Това говори за манталитет. Отдаването на значимост в личното ни поведение към околната среда не е естествено поведение на хората от нашата цивилизация. То се възпитава. Никоя фирма или институция не би предприела действия за подобряване на екологията, защото това коства немалко средства. Всеки обаче ще го направи под обществен натиск. Проблемът се оказва в това, че българското общество все още не поставя в приоритет този тип проблеми. Все пак през последните 5 години организациите в защита на околната среда се намират във възход, печелейки все повече привърженици у нас. Това са преди всичко млади хора. Действията на еколозите имат локален характер и все още са далеч от възможностите да формулират и отстояват политики в тази сфера. Това е донякъде причината да липсва адекватно политическо представителство на хората, поставили екологията в свой основен приоритет. Но и това ще се навакса. Наченки в тази посока бяха протестите около приетото от правителството райониране на страната по програмата на ЕС "Натура 2000". Основният въпрос тук си остава как да бъде спечелено общественото мнение и как да бъде насочено вниманието на обществото към решаването на проблемите, свързани с екологията. Според мен посланията трябва да са насочени към отделния индивид, а решенията пряко да се отразяват на битието му. Така например в много от големите градове, най-вече в София, автобусите на градския транспорт би могло да се движат на метан. Това ще намали замърсяването на въздуха, ще ограничи кражбите на гориво и чувствително ще понижи себестойността на пътуването. Същото се отнася за служебните автомобили. Ако е трудно да организираме разделното събиране на отпадъци в дома си, то в офисите това е въпрос на мениджърско решение. В нашия манталитет е заложено да се отнасяме безстопанствено към общото, но ако получим убедителен пример за материалната ефективност на дадено поведение, сме склонни да го изпробваме и в домашни условия. Също смятам, че е удачно по-ясно да се говори за обвързаността на екологичните проблеми с други. Например с корупционните схеми, свързани с отдаването на разрешителни за строеж или свързани с различни екоинспекции. Друг кръг от въпроси е свързан със здравето, а това касае всеки един. Време е под силата на обществения натиск опазването на околната среда да се превърне в не по-малко значима политическа тема от борбата с корупцията. Организации като БСМ трябва да помагат за това.

08.05.2008