Политик по призвание

Седмицата бе наситена със събития. Започна с провъзгласената независимост на Косово. Продължи с честването на годишнината от обесването на Васил Левски. Фидел Кастро се оттегли от властта в Куба. Днес се обсъжда вот на недоверие към правителството заради корупцията. Изкушавам се да споделя мисли по всяка от тези теми и вероятно ще го направя в следващите броеве. Фидел Кастро е днешният ми избор.
От политическата сцена слезе политик, който отдавна има запазено място в учебниците по история. Оценката ни за него не може да бъде еднозначна. Твърде дългата му политическа кариера е изпълнена с противоречия, които оформят образа на уникален политик. Режимът на управление в Куба, наложен от Кастро, спокойно може да бъде характеризиран като тоталитарен. Аз имам спомени от времето преди 1989 в България и когато гледам репортажи за живота в Куба или слушам разкази на приятели, живели там, се убеждавам, че и дума не може да става за наличие на политическа демокрация в страната, наричана "остров на свободата". Времето даде оценка на този тип управление. Поддържането му чрез репресивни мерки е на изживяване навсякъде в християнския свят. Кастро е отговорен за тоталитаризма в Куба и наличието на политически враг в лицето на поколения политици в САЩ, не е убедително оправдание за ограничаването на гражданските свободи на цял народ. Добре би било обаче на север от Куба да се замислят какво спечелиха от отдавна загубилата какъвто и да е политически смисъл търговска блокада. И какво послание чрез нея отправя САЩ към света десетилетия наред. През това време Кастро успя да спечели любовта на цяла Латинска Америка, давайки пример, че държавите на континента могат да търсят собствен път на развитие без раболепно обвързване с велики сили и без унизителна обществена подчиненост на местни икономически олигарси и наркобарони. Този ефект от управлението на Кастро се засили особено след рухването на СССР и тоталитарните режими в Източна Европа.
След Кастро хората в Латинска Америка са други. Проявеното политическо самочувствие ще им носи позитиви. Сигурно не е лесно да си млад човек в Куба. Казионните митинги, манифестации, речи и аплодисменти са досада за всяка млада душа. Но е факт, че в очите на милиони активни млади хора в Европа и по света Куба на Фидел Кастро е латиноенергия, която зарежда позитивно. Това е единственият тоталитарен режим, който създава у младите по света самочувствие, че могат да имат увереност, в отстояването на каузи.
Куба има своите символи и те са романтично привлекателни за всеки млад бунтар. Асоциирането с тях дори е мода в буквалния смисъл на думата. Това са Че Гевара, Фидел Кастро и безгрижните латинофиести. Ако ликът на Ленин върху блузката на някоя готина мадама в Париж е подигравателна закачка с историята, то кубинските символи на същото място говорят за свободолюбивия характер на човека, избрал да ги носи. Фидел Кастро е диктатор в страната си, а хората по света го обичат. Факт! Уникален политик, който ще бъде отричан, възхваляван и обичан навсякъде по света десетилетия напред.
На този фон, някак дребнава и лишена от кауза, ми се вижда днешната софийска политическа суетня около вота на недоверие към правителството.

21.02.2008