С почит към свободата

Скоро се навършват 130 години от възстановяването на българската държавност. Това са много години. Този период позволява да се правят изводи, да се задават въпроси и да се търсят отговори. Ключовата дума около това събитие е свобода. Готови ли бяхме за нея? Не съвсем. Свободата може да се разглежда в различни аспекти - лична, обществена, държавна. Преди всичко това е състояние на духа и лична настройка към света, който ни заобикаля.
Наскоро отбелязахме и годишнината от обесването на Васил Левски. Неговата визия за смисъла от свободата за българите, за ролята на обществото в бъдещата държава и за характера на тази държава доста плътно се доближават до най-добрите съвременни образци за държавност, градяща се от съвкупното достойнство на всеки неин гражданин. Левски не си представяше държавата като строен механизъм за контрол върху граждани с раболепно съзнание. Точно обратното. Мисията му бе насочена към формиране на национална общност от личности, които осъзнават смисъла на самоуправлението като отговорност, която е в пряка зависимост през цялата верига на обществени отношения - от гражданина до държавния глава. Това може да се постигне, когато има доминираща общност от себеуважаващи се граждани. Не такива, които постигат властта си чрез лъжи, репресии и шантаж, от семейството до държавните върхове, а граждани, които постигат влиянието си чрез свободно споделяне на знания, умения, чрез уважение на мнението на инакомислещия, чрез стремеж повече хора да имат свободен достъп до достиженията на цивилизацията. Едните имат власт, ако отглеждат роби, другите, ако формират просветено общество. За жалост мисията на Левски остана недовършена. В годините между 19 февруари 1873 и 3 март 1878-а се съхрани опаковката на тази мисия - волята за самостоятелна държава на българите. И ето че тя бе постигната. Но съдържанието й остана за запълване в движение. И така 130 години.
Някои казват, че обществото след Освобождението, пък и до ден днешен, било разделено на русофили и русофоби. Мисля, че не е така. Ключовата роля на Русия за възстановяването на българската държавност е безспорна и всеки през годините, независимо от социалното си положение, е дал своя принос към почитането на руските освободители. Има още много примери за измислени разделения, които единствено създават емоции, пречещи ни да видим основното. А то е разделението на роби и граждани. Това разделение може да се открие навсякъде около нас - от семейството до институциите на държавата.
В БСМ знаем, че опаковката е нищо без съдържание и че именно то е водещото при подбора на подходяща опаковка. Гордея се с това, че през последните 14 години БСМ целенасочено формира свободолюбиви и активни български граждани, които в огромната си част, независимо от общественото си положение, спомагат за изпълването със съдържание и смисъл извоюваната преди 130 години свобода. Дали БСМ ще продължи да дава скромния си принос в градежа на обществените отношения ще разберем скоро. На 3 март аз ще изразя своето уважение към освободителната роля на Русия и дълбоката си почит към тези личности от новата ни история, които знаеха, че държавността е куха структура без свободни по дух граждани.

28.02.2008