Човещина в общуването

Трагедията, разразила се във влака София-Кардам, дава повод за разсъждения. Посоката, която избирам, не бе задълбочено анализирана в медиите през последните дни. А именно отношението на хората в безопасност към тези изпаднали в беда. Нещо притеснително продължава да набира сили. Егоизъм, непукизъм и сеирджийство. Очевидци разказват, че на мястото на трагедията е имало пътници, които с любопитство са заснемали впечатляващия ужас. Други пък, намиращи се в окаяно състояние, опитващи се да се качат на някакъв транспорт до най-близката болница. Спешно реагирали таксиметрови шофьори, но специално за случая налагали завишени цени. Не съм очевидец, но ако в това, което преразказвам, има дори зрънце истина, то значи имаме сериозен социален, психологически и чисто човешки проблем като общество. Същото ми се случи на мен, когато малкият ми син си разцепи устата и нито едно такси не пожела да ни откара до поликлиниката, защото била на не повече от километър. Сред учениците е голямо забавление да организират насилие над други ученици и да си повикат приятели, които да заснемат унижението с мобилните си телефони. Какво да очаквам от тези деца, когато станат пълноправни граждани? Аз съм млад и ще живея в тази държава с тях още дълго време. Буквално тези дни една неправителствена организация подхвана неформална анкета за състоянието на здравеопазването и търси мнението на гражданите за необходимите реформи. Анкетата е анонимна и се връща безплатно по пощата. Незаинтересуваността на много от гражданите към това, че някой им търси мнението, е потресаваща. Предполагам, че точно тези ще са в първата редица на мрънкащите, че никой в държавата не разбирал реалните им проблеми.
Тежкият упадък на чисто човешките ценности и разбирания за съвместния ни живот в обществото, спешно трябва да бъде лекуван. Тук своята роля би могла да има държавата, но тя не е водеща. Същото важи за партиите, защото са тежко компрометирани и противопоставени една на друга. Има солидна психологическа стена между тях и обществото. Послания, насочени към градеж на човешки ценности, на чувство за солидарност и съпричастност към проблемите на ближния могат да бъдат чути, когато идват от приятел, а не от началник.
Пиша това, защото в един друг наш частен случай се сблъсквам с политици, които ратуват да превърнат БСМ във вътрешнопартийна структура, т.е. да превърнат младите в строени партийци, измествайки вниманието им от проблемите на обществото към възможности, които дава партийната кариера. БСМ привлича в редиците си младежи, отличаващи се предимно с общочовешките си ценности и ангажирани със социални каузи. Ще ни се в новия устав на партията да бъде задълбочена обвързаността на БСМ и БСП на базата на сега съществуващата правна независимост, за да се запази и развие възможността на младите социалисти да се борят за ценности и да бъдат необходима спойка между политиците и гражданското общество.
Днес и утре БСП трябва да разширява каналите си за комуникация с обществото. Защото хората, които го изграждат, имат нужда от ценности, поднесени не от дистанцията на партийна институция. БСП трябва повече да инвестира в гражданския характер на младежката си организация. Такива са и традиционните устои на младежкото движение от 1912-а до наши дни.

06.03.2008