Наближава денят на детето

Денят на детето 1 юни е повод да се замислим какво очакваме от най-младото поколение на нацията. Казвам "очакваме", защото за добро или лошо децата могат да бъдат възпитавани и обучавани от другите поколения, така че целенасочено обществото да постигне определен резултат. Годините на преход размиха и разрушиха много обществени и семейни ценности. Двадесет години по-късно негативният ефект вече се усеща. Улисано от политическото шоу и битовата мизерия обществото и родителите допуснаха много компромиси във възпитанието на децата, родени в началото на 90-те. Те израснаха с други представи за добро и лошо. Станаха свидетели на перманентния недоимък на родителите си и жертва на духовния и материален упадък в обществото. За голяма част от тях образованието, труда и честните взаимоотношения не са необходими за реализация в живота. Символи на успеха са мутрите, мутресите и местните наркопласьори. Днес това поколение получава пълноценните си граждански права.
Преди седмица на дискусия за социалното разделение на обществото, организирана от Центъра за исторически и политологически изследвания, водещи социолози отново алармираха за тежки проблеми, които вече не могат да се предотвратят, но поне да се минимизират. Стотици хиляди деца у нас растат в семейства, без никакъв шанс за родителите да бъдат пълноценна част от развитото българско общество. Причината е липса на образование, на квалификация, на елементарна грамотност. Дистанцията между тези две Българии се задълбочава. Цифрите показват, че огромна част от новите деца на България ще бъдат възпитавани в среда на социална изолация от достиженията на модерния свят.
Пиша това, защото съм убеден в необходимостта от мощна обществена ангажираност към развитието на най-младите българи. Днес материалното положение на много родители и на държавата повече не могат да ни служат за оправдание. Обществото и държавата трябва ясно на всеослушание да заявят как се виждат след 20 или 50 години. България днес е част от най-богатата и развита общност на планетата. Недопустимо е при наличието на тежки проблеми, свързани със социалната изолация на големи групи от хора, да възникват проблеми като този с недостига на детски градини. Защото детската градина е не просто възможност за родителите да се съсредоточат върху професионалното си развитие. Детската градина е място, където малчуганите неусетно придобиват безценни социализиращи качества в общуването. Разбират, че не са сами, а са общество, в което трябва да уважават и да приемат различията на другите. Това е най-добрата гаранция, че младата личност няма да допусне през живота си социална изолация и отворено ще се стреми към общуване със света.
Трябва да изискваме от държавата и от себе си повече усилия, за да гарантираме качественото бъдеще на нацията. Не бива да жалим средства за възпитание в ценности и за достойно възнаграждение на труда и усилията на съгражданите ни, които възпитават децата ни. На този фон искам да напомня и за стотиците хиляди семейства у нас, които по биологични причини не могат да имат деца. На фона на научното развитие съм убеден, че обществото и държавата могат да направят повече за сбъдването на най-желаната мечта - да оставиш някой след себе си.

29.05.2008