Облаци на хоризонта

Търговците и хотелиерите на Слънчев бряг пропищели от слабия сезон тази година. Няма как да е другояче. Презастрояването на курорта, надпреварата в печалбарството и ниското качество на предлаганите услуги логично водят до този резултат. Вероятно неприятната изненада от слаб сезон ще се повтори и догодина. Дори да се предприемат адекватни мерки, позитивният резултат би се усетил след години.
Аз живея в жк "Младост" в София и със сигурност не бих си похарчил спестените за почивка пари за същата обстановка на морето. Дори не е същото. На морето е още по-тясно, по-шумно и безсмислено скъпо. За неадекватната обстановка по много от морските ни курорти сигурно известна вина носят държавата и общините, защото през годините на преход се направиха безброй много компромиси със закони и наредби, за да се удовлетвори мерака на различни бизнесмени за бърза печалба. Но основна вина откривам в поведението на българския бизнес. Районът на Слънчев бряг и Несебър е подходящ символ на мутризацията в бизнеса. Набързо спечелените пари чрез рекет и всевъзможни далавери бяха глупаво инвестирани и профукани в строителството на хотели и заведения, без да се дава сметка за развитието на пазара на недвижими имоти, перспективите за развитие на туризма и какво превръща дадена туристическа индустрия в успешна.
Дори е нямало кой да се сети, че леглова база с мащабите на Пловдив няма откъде да се захрани с вода. Това вероятно се е случило и с цената на щедри рушвети за администрациите, издаващи разрешителни и извършващи контрол. Всичко това ясно говори за отсъствието на култура. Тези проблеми оттам насетне се пренасят в предлаганите услуги. От нощувката до чадъра на плажа всичко се плаща на неразумно високи цени, а отсъствието на бакшиш в заведенията директно превръща туриста във враг на персонала.
Проблемът е в това, че собствениците и мениджърите на хотели в курорта трудно могат да си представят профила на туриста, който желаят. Абсолютно им е невъзможно да вникнат в манталитета на един български или чуждестранен турист, за да настроят услугите си така, че почиващите да са доволни. А това е най-важното. Без значение кой колко пари може да отдели за почивка, всеки заслужава най-доброто срещу парите си. Това е дълбоко осъзната аксиома в конкурентните за българския туризъм дестинации. Това говори и за уважението към труда на всеки от нас, защото на фона на скромните доходи в страната спестените за почивка средства имат особено висока стойност. Те са ни коствали не малко усилия през годината.
Не ми е жал за предстоящите фалити на хора без култура в бизнеса, но съжалявам, че заради тях ще страда имиджа на българския туризъм, който пълни бюджета на държавата. За да предотвратим повторно развитие на сценария Слънчев бряг като гражданско общество, следва да подкрепим по-сериозно усилията на еколозите за запазване на природния и туристическия потенциал на държавата.

03.07.2008