Свобода за Тибет!

Днес ще се спра на тема, която на пръв поглед е далечна за българското общество. Ще го направя, защото съм убеден, че не е така. Става дума за каузата Тибет. Преди броени дни, с цената на много жертви, бе потушена демонстрацията на тибетските монаси по повод петдесетата годишнина от окончателното подчиняване на Тибет от Китайската власт на Мао Дзедун. Днес това се случва в навечерието на Олимпийските игри в Пекин. Реакцията не закъсня. Все повече авторитетни личности и институции от цял свят отправят апел за бойкотиране на олимпиадата. Ясно в същия дух се изказа и председателят на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг. Предполагам, че до реален бойкот на игрите няма да се стигне. Не е и нужно. Спомням си олимпиадите в Москва и Лос Анджелис, които бяха бойкотирани по политически причини. Поуката за мен е, че от това загубиха младите хора, а не комунизма или капитализма в онези години. Не бих желал да се връщаме към онези времена, но и не желая да се примиряваме с властта в Пекин, която няма респект към мирните принципи на олимпийското движение.
Олимпиадата е най-вече за младите, било спортисти или публика, от цял свят. Всички я чакат с нетърпение. Не бива да лишаваме хората по света от този празник на спортния дух и конкуренцията. Ще ми се обаче българските олимпийци, пък и тези от други страни, чрез знак върху облеклото си и чрез изявленията си да защитят справедливата кауза за свобода на народа на Тибет. Нашата цивилизация е крайно материална, неведнъж обаче сме показвали, че умеем да защитаваме справедливи каузи. Борбата на Далай лама и народът на Тибет за свобода продължава вече повече от половин век. Това не е борба за политическа свобода в класическия смисъл на понятието. Това е волята на един етнос, избрал духовния път на развитие, да възвърне правото си сам да определя този път, да запази Тибет като духовен оазис на Азия. Десетилетните опити за етническо асимилиране, съчетано с репресии, се провалиха. Резултатът е сплотен народ, обединен около кауза и водач в лицето на Далай лама, който днес е най-популярният и добре приет лидер навсякъде по света. Свидетелство за това е и Нобеловата му награда за мир. Мисля, че народът на Тибет и Далай лама са чудесен пример за младите в България и по света, за това колко по-силни са аргументите на една кауза, съпоставени с аргументите на силата. За това, че именно идеите приобщават хора, а не наложените със сила решения.
Добре би било да съотнесем тези изводи към животът ни тук и да се замислим останаха ли неща, в които вярваме истински, независимо от конюнктурата на днешния ден. Например коя е каузата на левицата у нас, следваме ли я, води ли поведението ни като партийци до приобщаване на повече хора около нея? БСМ винаги е търсила здравите отговори на тези въпроси, а в този частен случай съм удовлетворен, че младежкия Социнтерн винаги е защитавал справедливите и мирни опити на тибетския народ за свобода. Олимпиада ще има, но дано тя даде повод повече хора да се замислят върху ценностите, на които се гради съвременният свят.

27.03.2008