ЦСКА, оле, оле, олеле!

Случващото се в ЦСКА е емблематично за времето, в което живеем. Отново група ръководители си помисли, че спазването на публичните правила в обществените и колективни отношения е занимание за наивници. Много хора продължават да вярват, че в нашата държава закона е врата насред полето. Вероятно дълги години е било така, щом с такава самоувереност ръководството на ЦСКА се е отнесло към финансовите си ангажименти към държавата и БФС. Тези хора искрено са вярвали, че не може да възникне проблем, защото има много начини за решаване на проблемите, без да се спазват срокове и задължения. Да, вероятно досега е било така, но вече нито България, нито ЦСКА са самотни и изолирани субекти във всеобхватно преплетените отношения в ЕС. Лошото е, че това не се осъзнава в достатъчна степен.
В предходните години сред хората у нас се натрупаха много разочарования и скептицизъм. Едно от малкото неща, които дават позитивно самоопределение на личността, е симпатията към любимия отбор. В случая става дума за отбор вероятно с милиони поддръжници. Тази година ЦСКА стана шампион по безапелационен начин. Отборът наистина играе добре, което кара привържениците да мечтаят този път за достойно представяне на България в Шампионската лига. Наистина кой друг, ако не ЦСКА, умее да играе със самочувствие и победоносно извън страната? Но не, всичко това вероятно няма да се случи, просто защото някой не се е сетил, че трябва да си изпълни ангажиментите по договор. Верността и обичта на хората не са сред приоритетите на ръководството на клуба, иначе няма как да си обясня този административен пропуск. През годините на преход хората у нас свикнаха да бъдат пренебрегвани в качеството им на избиратели, на потребители и на какво ли още не. Но нямам спомен да са били така обиждани в качеството им на футболни фенове.
Няма по-голяма отговорност от това да си обект на обществено доверие, да си избран да представляваш волята за успех на маса хора. Така е в политиката, така е и във футбола. Време е да осъзнаем, че безвремието на прехода приключи. Убеден съм, че скоро правовите и принципни отношения ще си възвърнат изгубените позиции. Правилата на играта и в политиката, и във футбола са публични и трябва да се спазват отговорно и последователно. А сега някак трябва да обясня на племенника и на сина си как така любимият ни ЦСКА хем е шампион, хем няма да играе в Шампионската лига, хем печели мач след мач, хем отпада от А група. Този път номера със съдията-левскар няма да мине. Бих могъл да им дам пример с това как Българската армия печелеше битка след битка, а българските политици губеха война след война, т.е. нищо ново при нас. Вярвам, че нещата в ЦСКА се оправят, защото би трябвало победата на стадиона да е по-значима от безхаберието по кабинетите. Само ЦСКА!