Латинообщество

Преди няколко дни станах свидетел на следната сцена. Две момичета от ромски произход претърсваха кофите за смет пред блока, в който живея. Едната държеше под мишница бебе, видимо на около 6 месеца. Имаха доста окаян вид. Намериха кофа с латекс, която пуснаха в чувал, потеглиха към следващите кофи, а латексът течеше по дрехите и улицата. Мислех да ги заговоря, но не посмях. Това се случи в деня, в който се сдобих с телефон, поддържащ безжичен интернет. Моят проблем беше, че не навсякъде в София мога да ползвам Wi-Fi. А какви са проблемите на тези две мои съгражданки?
Сигурен съм, че много от нас са били свидетели на подобни гледки, че дори на по-фрапиращи. Въпросът, който си задавам, е дали е нормално да свикваме с тях, или ще търсим решение на тези социални проблеми. Притеснява ме, че обществото по-скоро се дразни от начина на живот на ромите, отколкото да търси решение на общия ни проблем. Проблемът е, че България се превръща в страна на контрастите. Средната класа предпочита ромите да живеят в гето зад високи стени, за да не ни дразнят с нехигиеничното си присъствие. Други българи пък, натрупали за петнайсетина години огромно състояние, започват все по-организирано да се ограждат в квартали също с високи дувари, за да не се дразнят от мрънкането на съгражданите си, работещи срещу заплата и коментиращи ръста на цените. Чудесен латиномодел! Всеки си се е оградил и си живее посвоему. Вярно е, че преходът бе тежък, но вече сме част от ЕС.
Спомням си преди години, като ставаше дума за обществени проблеми в развитите западни общества, използвахме фразата "Да им имам проблемите!". България ще продължи да се развива възходящо в икономическо отношение. Точно сега трябва да осъзнаем, че от нас, като общество, от правителствата, които излъчваме занапред, ще зависи дали ще има проблеми, които крием зад стени. Двете ми съгражданки до кофата за смет нямат и никога няма да имат шанс да се реализират в обществото извън гетото. Не цвета на кожата, а липсата на елементарна грамотност ги прави вечни аутсайдери в галопиращото информационно общество. Детето, което носеха, може да стане най-гениалният програмист. Това ще е възможно, ако обществото осъзнае, че всеки има право на развитие. Трябва да бъдем по-взискателни, да изискваме повече от съгражданите си и от държавата. Иначе групата на тоталните аутсайдери ще расте все по-застрашително. Това означава да престанем да се съгласяваме, че щом някой е циганин и тъне в мизерия, обричайки поколението си на същия живот, значи всичко е "наред".
В Латинска Америка е така. Бедните, средната класа и богатите са три касти, които нямат допирни точки. Невъзможно е да преминеш от една в друга. Всеки си живее живота, без да пречи на другите. Но като социалисти ние трябва да се стремим да изкореняваме този модел от все повече места по света. А не да го утвърждаваме в собствената си страна. И точно затова час по-скоро трябва да разрушим гетата и стените между кастите в България.

10.07.2008