Трудни пари

С наближаване датата за обнародване на доклада за напредъка на България, изготвян от Европейската комисия, зачестяват и скандалните разкрития за злоупотреби със средства на съюза у нас. Макар темата да не е нова за българската административна, политическа и икономическа действителност, считам, че не е излишно да споделя мисли по нея. Защо стигаме до подобни проблеми? Защото българският бизнес в голямата си част продължава да гледа на средствата по държавни поръчки като на лесни пари за лесно забогатяване. Щом държавата отпуска средства за нещо, първата цел е колкото се може по-голяма част от тях да бъдат откраднати чрез отчитане на несъществуващи дейности или половинчато инвестиране в такива, които са видими. За целта е необходимо да се търси всеотдайно сътрудничество с администрацията и политическата класа. За задоволяване на корупционните потребности не се жалят средства. Такъв е манталитетът на бизнеса в България.
Този модел бе грижливо налаган през седемнадесетте години до членството на България в ЕС. Слава Богу, то вече е факт. Сега бизнесът трябва някак да осъзнае каква е разликата. Защото днес държавата отпуска значително повече средства за нуждите на която и да било сфера. Разликата е, че голяма част от тях са европейски. Процесът на усвояване и отчетност се контролират от хора, непознати за българските ширини от последните десетилетия. В този смисъл, ако някой иска да продължи да си краде постарому, по-добре да насочи усилията си към Брюксел, където също има корупция. Това няма да е лека задача. Постоянно се гледат в ръцете, конкуренцията между мощни лобистки групи е жестока, а политическият и обществен контрол е всемогъщ. Въпреки това някои поемат риска с ясното съзнание, че ако нещо нередно излезе наяве, губят всичко веднага и завинаги. Това прави източването на еврофондове доста неразумно занимание. В България това все още не е осъзнато напълно, но е въпрос на време.
А колко прости и полезни могат да бъдат нещата. Достатъчно е да осъзнаем, че за усвояването на средства от еврофондовете е достатъчно бизнесът да предлага най-доброто качество и прозрачно - буква по буква - да следва изпълнението на всеки договор за обществена поръчка или европроект. Печалбите са законни и големи, възнагражденията за служителите и работниците също са стимулиращи и добри за българските стандарти. Всяка фирма, която работи по европроекти, коректно и отговорно трупа позитивен имидж, който й помага по-лесно да печели проекти в бъдеще. Но всичко това не е достатъчно. На нашите географски ширини искаме всичките пари на света и ако може без да ни напомнят за договорните ангажименти. България не бива да си позволява лукса да злоупотребява със средства, за изработването на които хора в други държави от съюза е трябвало да работят здраво. Те ни ги предоставят, за да създаваме по-добри възможности за развитие на бизнеса, на социалната среда, на всеки един от нас. Осъзнаваме ли това? Ще се възползваме ли от златните възможности за развитие, които ни се предоставят на тепсия? И още нещо. Познаваме манталитета на българската администрация и бизнес. Предлагам да броим до десет, преди смело да хулим евробюрократите.

17.07.2008