Няма златна рибка

Членството в ЕС бе моя мечта. Всъщност бе мечта на две поколения млади българи. Днес то е факт. Много наши връстници нямаха търпение да сбъднат мечтата си и ставаха членове на ЕС чрез емиграция ежегодно. И това е начин, може би, не лош. На други или не им стискаше да реализират мечтата си чрез емиграция, или имаха търпението, ината и нервите всеки ден да се борят за това прословуто членство тук, за да може да огрее то и нас, и другите около нас. Притеснявам се, че понякога като общество сме склонни да подменяме обекта със субекта. Затова да поясня. Мечтата не беше ЕС, мечтата бе да живеем като в ЕС. Да има ясни и прозрачни правила във всяка сфера, достойно и честно заплащане на труда, възможност за достойно развитие на личността. Младите в България започнаха да мечтаят за материален комфорт, за един по-добър стандарт на живот, на фона на голямата пропаст между социалните групи в обществото. Огромната маса свързва двата края с цената на куп морални и етични компромиси, а шепа хора си гледат кефа пак с цената на морални и етични компромиси. Видна е приликата между двата случая, но вторият като че ли е по-атрактивен. Не за друго, но често поради липсата на възможност за алтернативен живот, основан на достойнството и честността.

Оказва се, че моята мечта още не е сбъдната. Обаче има една голяма разлика. Вече сме в ЕС. Връщане назад няма. Това е движещата сила на промените в България. Оттук насетне съм убеден, че ще живеем не само по-добре, но и по-достойно. Това всъщност означава да осъзнаем , че няма златна рибка, която да изпълнява желанията ни. Още по-добре. Ще се научим да се борим за истината и правото ни на достойно развитие. Ще успеем - нямаме друг избор.
Историк съм по образование. Разбрах какво е ЕС, когато писах дипломната си работа. Изследвах ролята на социалистическите партии в процеса на евроинтеграция през 70-те и 80-те години на 20 век. Оказа се, че възхода на Европейския парламент като институция в огромна степен се дължи на ПЕС. От 70-те до ден днешен социалистите в Европа правят необходимото за постоянното нарастване на ролята на всеки отделен гражданин на ЕС в управлението на съюза, превръщайки го от съюз на бизнеса в съюз на хората. Тогава разбрах, че това е обществена система, за чиято реализация в България си струва да се боря. Разбрах, че хората в този съюз са ценени и уважавани от политиците и работодателите, че моите демократични и социални права ще бъдат защитени и развивани от достойни леви политици по целия континент. Разбрах, че Европейския парламент е институцията, която прави възможно това. Благодарение на ПЕС. Ще гласувам мотивирано на тези избори, защото те са част от моята мечта. Сега е момента да покажем като общество, че осъзнаваме отговорностите на членството в ЕС. Че не сме група хора в югоизточния край на Европа, скръстили ръце в очакване па парите на европейските данъкоплатци, а сме общество, което желае да участва в развитието на съюза, има самочувствие и визия за това развитие. Имаме много възможности - 16 листи. Аз избрах номер 7 - листата на ПЕС. Няма да пропусна възможността да гласувам преференциално за личност от тази листа. Това стимулира политиците да бъдат по-взискателни към себе си и по-отговорни към вас. Това е Европа за теб!

17.05.2007