Образование през целия живот

Преди време хората от нашата цивилизация, съзнавайки колко важно е образованието, полагаха усилия да се изучат. Така на около 25 годишна възраст повечето получаваха необходимите знания и диплома, която им позволяваше да упражняват достойно една и съща професия през целия си живот, а в някои по-тежки случаи дори в една и съща фирма. После следваше достойно оттегляне в пенсия. Това се считаше за проява на стабилност от страна на икономиката и държавата. Мисля, че има нещо тъжно в това да решиш или да решат вместо теб какъв да бъдеш за доста дълго време напред. И то когато си едва на 18 примерно.
Днес работим чрез компютри. Софтуерните продукти, които ползваме, за да сме добри в работата си, се променят по четири пъти в годината, а набора знания и умения за работа с технологии непрестанно расте. Такива са изискванията на прогреса, но само ако искаме да сме част от него. Днес не е достатъчно да имаме тапия за образование. Трябва да имаме различен опит, различни дипломи. У нас, за съжаление надмощие взеха дипломите. Без необходимото покритие от знания и умения. Не малко млади хора прецениха, че нямат време да учат, но имат пари да си купят диплома. Други пък учеха старателно, а образователната система не съумя да им даде необходимите умения в практиката.
Светът стана многолик и свободен. Но успяват само тези, които могат и знаят. Винаги ще има такива. Винаги ще има качествено образование на непосилна цена. Затова днес споделям тези мисли. Защото сме социалисти и ми се ще колкото се може повече хора в България да разберат колко е важно образованието днес - за достоен труд за възможност да откриеш себе си в движение, а не да разчиташ на чужди решения, успокоявайки се с повелите на съдбата. Ще ми се българското общество да стане част от онзи политически порив на ЕС към масово и достъпно образование през целия живот. Защото в тази епоха не парите, а знанията и уменията са най-важни. Гордея се с политици като Тони Блеър, които осъзнаха този въпрос откъм социалната му значимост и го превърнаха в централен за социализма на 21 век.
Въпросът е дали разбрахме тази реалност като общество. Мисля, че младите започват да я осъзнават. Сега е ред на държавата и бизнеса, на политиците. Ще се насочат ли достатъчно средства в реални и масови възможности за преквалификация, ще се развие ли системата на образование през целия живот, а не на образование за цял живот? На тези въпроси търся отговор. Надявам се част от отговора да получа в неделя на срещата с Катрин Ги-Кен и Мигел Мартинес в гранд хотел София, организирана от БСМ, БСП, ECOSY и ПЕС.
Заповядайте и Вие, да потърсим отговора заедно.

12.04.2007