Европейски избори?

Изборните резултати все пак са интригуващи. Прогнозите, горе-долу се сбъднаха. ДПС мобилизира с лекота избирателите си - нищо ново. НДСВ със зъби и нокти все пак успя да вкара един депутат - очакваше се, от това зависеше съществуването на партията и легитимността на управлението. "Атака" също взе своето, продължавайки да се легитимира като сила на протестния вот, макар избирането на Слави Бинев за евродепутат да не се връзва пряко с образа на непорочен борец за справедливост, който Вожда Волен се опитва да гради. Така наречената традиционна десница получи достатъчно гласове за 2 депутата, но поради ред причини няма избран нито един. И това се очакваше. Стигаме до Другаря Бойко. Амбицирал се Другаря Борисов да управлява държавата, напънал се и получил 420 хиляди гласа. Много ли са? Бойко Борисов не успя да запали умовете на хората. А той имаше нужда именно от това. Стигаме до другото интересно - БСП. Получихме 415 хиляди гласа доверие. Безспорно това е смайващо слаб резултат, колкото и да се опитваме да го наместим в общата картина на ниска избирателна активност. Още търся отговора на въпроса защо стана така. Листата беше читава. Имаше множество срещи с избиратели, концерти, звезди, модерен дизайн на сцени и предизборни материали. Някъде тук откривам част от причините за провала в доверието към БСП и общо към политиците.
Да продаваш политически идеи не е същото като да продаваш Кока-Кола. Някои партии се опитват да купуват гласове пряко, ние пък помислихме, че има пряка връзка между концерт на Ивана и доверие в политиката, която правим. Няма такава връзка. БСП продължава да разчита на твърдото си ядро, вярвайки, че това е константна величина. Не, не е. Това са живи хора, всеки с проблемите си, всеки търсещ своя начин да свърже двата края. Тези хора очевидно вече не се чувстват морално и емоционално длъжни да подкрепят партията. Това се отнася в най-голяма степен за младите. Натрупаха се не малко поводи и обществени теми за негативен дебат, повечето от които свързани с управлението. Отговорите ни явно не са убедителни. Опонентите на БСП превърнаха изборите от частични европейски в частични местни. Преценили са, че така ще спечелят повече, а БСП ще загуби. Второто е очевидно.
Загубиха обаче всички, загуби и обществото, защото не се положиха убедителни усилия хората да осъзнаят, всеки за себе си, значението и влиянието на европейските институции върху битието на всеки един. Заменянето на човешкото общуване в политиката с развлекателна шоу програма не би могло да извади обществото от мисловната безпътица на елементаризирания негативизъм, в който депутатските заплати и коли са главна причина за несгодите. Необходими са повече политически дебати, за да могат хората по-ясно да отсяват истинските намерения от голия популизъм. Пряката връзка между идейна принадлежност, политически намерения и действия с ясен резултат трябва спешно да се превърне в лична цел на всеки представител на политическата класа. Така хората ще открият мястото си в обществото и ще посочват смело своя избор. Така ще разберем, лека полека, че не депутатските заплати и коли са проблемът през тези дълги седемнайсет години. Ще разберем, че имаме избор и че с отказ от право на глас няма да преодолеем нито едно значимо препятствие.

28.05.2007

Няма златна рибка

Членството в ЕС бе моя мечта. Всъщност бе мечта на две поколения млади българи. Днес то е факт. Много наши връстници нямаха търпение да сбъднат мечтата си и ставаха членове на ЕС чрез емиграция ежегодно. И това е начин, може би, не лош. На други или не им стискаше да реализират мечтата си чрез емиграция, или имаха търпението, ината и нервите всеки ден да се борят за това прословуто членство тук, за да може да огрее то и нас, и другите около нас. Притеснявам се, че понякога като общество сме склонни да подменяме обекта със субекта. Затова да поясня. Мечтата не беше ЕС, мечтата бе да живеем като в ЕС. Да има ясни и прозрачни правила във всяка сфера, достойно и честно заплащане на труда, възможност за достойно развитие на личността. Младите в България започнаха да мечтаят за материален комфорт, за един по-добър стандарт на живот, на фона на голямата пропаст между социалните групи в обществото. Огромната маса свързва двата края с цената на куп морални и етични компромиси, а шепа хора си гледат кефа пак с цената на морални и етични компромиси. Видна е приликата между двата случая, но вторият като че ли е по-атрактивен. Не за друго, но често поради липсата на възможност за алтернативен живот, основан на достойнството и честността.

Оказва се, че моята мечта още не е сбъдната. Обаче има една голяма разлика. Вече сме в ЕС. Връщане назад няма. Това е движещата сила на промените в България. Оттук насетне съм убеден, че ще живеем не само по-добре, но и по-достойно. Това всъщност означава да осъзнаем , че няма златна рибка, която да изпълнява желанията ни. Още по-добре. Ще се научим да се борим за истината и правото ни на достойно развитие. Ще успеем - нямаме друг избор.
Историк съм по образование. Разбрах какво е ЕС, когато писах дипломната си работа. Изследвах ролята на социалистическите партии в процеса на евроинтеграция през 70-те и 80-те години на 20 век. Оказа се, че възхода на Европейския парламент като институция в огромна степен се дължи на ПЕС. От 70-те до ден днешен социалистите в Европа правят необходимото за постоянното нарастване на ролята на всеки отделен гражданин на ЕС в управлението на съюза, превръщайки го от съюз на бизнеса в съюз на хората. Тогава разбрах, че това е обществена система, за чиято реализация в България си струва да се боря. Разбрах, че хората в този съюз са ценени и уважавани от политиците и работодателите, че моите демократични и социални права ще бъдат защитени и развивани от достойни леви политици по целия континент. Разбрах, че Европейския парламент е институцията, която прави възможно това. Благодарение на ПЕС. Ще гласувам мотивирано на тези избори, защото те са част от моята мечта. Сега е момента да покажем като общество, че осъзнаваме отговорностите на членството в ЕС. Че не сме група хора в югоизточния край на Европа, скръстили ръце в очакване па парите на европейските данъкоплатци, а сме общество, което желае да участва в развитието на съюза, има самочувствие и визия за това развитие. Имаме много възможности - 16 листи. Аз избрах номер 7 - листата на ПЕС. Няма да пропусна възможността да гласувам преференциално за личност от тази листа. Това стимулира политиците да бъдат по-взискателни към себе си и по-отговорни към вас. Това е Европа за теб!

17.05.2007

Възможна ли е друго общество

Тече предизборна кампания. За първи път усетих, че България е член на ЕС. Впечатляващи с качества европейски политици се включиха в кампанията на БСП - ПЕС, ЕКОСИ. Тази кампания даде възможност на партийния актив да участва в дебати нетрадиционни за българската левица. Много от нас, българските социалисти, считаме, че лявото в политиката се е загубило. Не се е загубило. Просто увлечени в конюнктурата на прехода наистина отидохме като държавност и общество по-надясно от поносимото. Сякаш се притесняваме да действаме социално да не би да ни обвинят, че сме социалисти или дори, не дай Боже, комунисти.
Преди дни присъствах на дискусия за бъдещето на социалната демокрация. Организирана от фондациите "Солидарно общество" и "Фридрих Еберт". Мисля, че социалната демокрация на днешния и утрешния ден има своите отлики от познатите ни досега практики. Акцентът е нов. Да провеждаш лява политика днес означава да осигуриш условия за равен старт - особено при младите. Необходимо е осигуряването на всеобщ достъп до качествено образование, здравеопазване, средства и условия за мобилност, комуникация и достъп до информация. Това разбира се означава и гарантиране на пълна прозрачност в работата на държавните и общински институции в процеса на вземане на решения и при управлението на публичните финанси. Това според мен са част от условията, които дават на модерния човек шанс за достойно развитие.
В миналото социалните системи имаха един голям недостатък. Поради големите помощи за безработните се създадоха цели поколения пасивни граждани. Днес целта е друга - активно и съзидателно младо поколение. Тези избори като никога досега в България дадоха възможност на обществото да се докосне до мисленето и поведението на политици, работещи именно за утвърждаването на Европа като социална демокрация, в която всеки отделен човек има гарантирани шансове за развитие, където никой не е изоставен. Голямото предимство за БСП и управлението на страната е, че социалистите в ЕС работят заедно и в тясна координация за постигането на социално отговорно общество навсякъде в нашия съюз. Надявам се, че тази цел ще ни амбицира да покажем, в управлението на държавата, че 10 % корпоративен данък не е подарък за бизнеса, а е осигурено срещу задължението да се поеме осезаема социална отговорност към развитието на всеки един гражданин и най-вече на младите. Надявам се, че повече български граждани ще подкрепят политиката на ПЕС в Европа, поради осъзнатия си интерес и разбиране, че никой не бива да бъде изключен и всеки има право на развитие.

10.05.2007

Първомайски

Преди две десетилетия бих поздравил работническата класа с 1 Май. Сега също. Времената са различни, но проблемите са същите. В Европа се заговори за залез на това съсловие. Дали е така? Според мен става дума за клише.
И до днес е в сила разделението по "якички" - сини, бели, розови. Сините в нашия съюз наистина намаляха. Но не намаля значението на червеното знаме и 1 май. Днес това е празник на работническата класа, както винаги досега. Днес това е празник на всички работници на наемния труд, дори собственици на малки и средни фирми.
Каква е разликата между по-слабо развитите в икономическо и социално отношение общества и развитите? В първите работниците са съсредоточени в заводи и фабрики, а при вторите в офиси. Разликата е, че в офисите трудът е много по-ефективен. Този труд носи много по-голяма печалба за собствениците. Това е модерният свят, част от който е и българското общество. И ако в миналото можехме да направим разграничение, дори класово, между хората в цеховете и тези в офисите, то днес смятам, че това е спекулация, от която не печелят хората. През ХХ век бяхме свидетели на успешна революция в социалната сфера. Хората извоюваха право на осемчасов работен ден, право на отпуска и здравна закрила, право на пенсия, право на майчинство, право на образование. Мога да изреждам още дълго.
Парадоксално, обаче днес тези права са изложени на голям риск. Глобализацията в икономиката служи за оправдание на собствениците за редуциране на правата на служителите. Дори технологиите понякога служат за оправдание, защото бихме могли да довършим работата си на компютъра вкъщи без това да се таксува като извънреден труд.
Според мен социалистическите партии и синдикатите продължават да са длъжници на модерната работническа класа - тази в офисите. Защото още няма справедливи решения за новото структуриране на работния ден, защото често се примиряваме с пълзящата комерсиализация на здравната помощ и образователната система, защото забравяме, че има нещо по-лошо от държавния монопол - чистият монопол.
Що се отнася до България мисля, че БСП и синдикатите имат изградени комплекси на прехода. Те се притесняват да влязат на територията на отношения между частните предприемачи и техните служители - там има много проблеми от социален характер. А именно там вече е съсредоточена най-активната част от българското общество. Тези хора имат своите проблеми и хрисимото поведение на синдикатите и социалистическата партия ги тласка да търсят опора и решение на проблемите си в собствениците и работодателите. Познайте кой ще вземе своето в този модел...
Вярвам, че младото поколение ще има възможност да се докосне до големите достижения на ЕС в социалната сфера. Вярвам в идеализма и прагматизма на младите българи. Като социалисти трябва днес да действаме, за да изпълним думите свобода, справедливост, солидарност с ново, полезно за обществото съдържание.

03.05.2007

Гьобелс!

В събота имах честта да бъда водещ на дискусия с участието на Роберт Гьобелс, заместник председател на групата на ПЕС в Европейския парламент, и млади социалисти, повечето членове на БСМ. Срещата се проведе във Велинград. Какво име - Гьобелс! Само по себе си то предизвиква потрес сред членовете на реформираната БСП. Някои другари дори започнаха да го наричат Гобелс, за да се избегне асоциация с определена фигура от германското политическо минало. Не намираме баланса и хладнокръвието, когато трябва да отсеем сериозното от шегата. И в това се коренят маса проблеми на нашето партийно и българско общество. Заради едно име сме склонни да слушаме посланията на този политик с едно ухо. А Роберт Гьобелс е голям политик. Многократно е бил министър в родината си Люксембург, бил е председател на комисията, създала Шенгенското споразумение, бил е член на ГАТТ, председател на съюза на журналистите в Люксембург и през цялото това време е бил социалист, а не националсоциалист. Като всеки настоящ лидер на съвременната европейска левица, е бил активист и главен секретар на младежката организация - Млади социалисти на Люксембург. В една книга, чието име няма да спомена, за да не смутя атеистите в реформираната партия пише - "По делата им ще ги познаете". Политиците се представят в обществото с различни емблеми и претендират за различни качества, но делата им показват какви са всъщност. Това трябва да осъзнаем като принцип в по-голяма степен.

Заради социалисти като него, мобилните оператори в ЕС са принудени да свалят почти тройно цените на роуминга. Това ще е факт скоро, защото ПЕС и Гьобелс считат, че в обединена Европа трябва да се комуникира на еднаква цена, достъпна за гражданите, а не комфортна за мобилните оператори. Не бива да има ограничения в общуването.
Засегната бе темата за бъдещето на ядрената енергетика и бе направена прогноза, че отново предстои период на бурно развитие на АЕЦ в Европа. Новите технологии гарантират сигурността, екологичната чистота и ниската себестойност на произвежданата електроенергия. Това подпомага енергийната независимост на съюза.
Гьобелс сподели и личната си пристрастност към темата за развитието на биотехнологиите и генното инженерство. Според него не бива да страхуваме от развитието им, защото то ще доведе до бурно развитие на превенцията в медицината и респективно до подобряване здравето на гражданите на съюза.
Все теми от днешния и утрешния ден, на политик представляващ най-развитите общества в икономическо и социално отношение в ЕС. Вероятно това не са темите на българското общество днес. Впечатлен съм от лекотата, с която Гьобелс преведе тези технологични и икономически въпроси на езика на социализма и формулира обществените и социални ползи от тяхното развитие. Хората в Люксембург са настроени силно про-европейски. В изборите за Европарламент са гласували 80 %, защото вярват, че Съюза е по-добрата форма за развитие на нашите общества. Посланието на Гьобелс беше към младите българи - да бъдат политически активни, а не пасивни свидетели как други редят бъдещето им. Да бъдем по-амбициозни, да не се задоволяваме със статуквото, да се равняваме само по най-добрите и новаторски постижения в сферата, която сме избрали за собственото ни развитие, да се стремим да ги надминем. Някой бе казал, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.

26.04.2007

Metodievica (Bulgarian phonetic)

Глобалния свят е сложна система на взаимоотношения от различно естество. Всичко се уеднаквява, стандартизира. Културите се вплитат една в друга и губят идентичност. Това понякога не е толкова лошо. Например не е лошо, когато мерим дължината в сантиметри да знаем, че тези които използват инчове трябва да се съобразяват с това. Удобно е да си част от мнозинството, но не е така, когато си малцинство.
Чудно нещо е ЕС. Пространство, където обществата са толкова ярки, благодарение на културната си идентичност, че деформираха дори формата на глобализация. Принципа, върху който се гради новото ни европейско общество е "Всички различни - всички равни". И глобализацията тръгна по друг път. Нашето малко българско общество има своето достойно място. Това е стилът на глобализация, който трябва да утвърждаваме. Същността му е философска, политическа и технологична.
Философска, защото волята за единение в нашата цивилизация е факт. Въпрос на възприятие е различността на другия. Вечен въпрос с по-лесен и достъпен отговор днес.
Политическа, защото е нужна обществена и лидерска енергия, за да се направляват процесите на развитие в интерес на обществата, а не на чистия бизнес (либерализъм), доближаващ ни до законите на джунглата.
Технологична, защото революцията в технологиите даде възможност на глобализацията да разкрие различните си лица.
Ние утвърдихме кирилицата преди 1100 години. Ние я внесохме в толерантната глобализация на ЕС. Трябва да помислим малко повече върху ролята и достойнството, които носим като общество. Мисля, че се подценяваме. Необходимо е да настояваме да се съчетаят идентичност и технология. Глобалният Гугъл ми предлага всичко на български, Нокиа също. Тези великани на глобализацията знаят колко важно е да уважаваш идентичността на 8 милиона българи в 6 милиардния свят. Други великани, обаче продължават да се ослушват. Това е проблем, който принуждава много млади българи да пишат кратки съобщения по телефоните си на латиница, да чатят, да пишат писма. Все повече стават тези мои връстници, които употребяват латинската клавиатура, за да се изразяват на български. Това е проблем, в който младите откриват удобства. Например, ако пишеш неграмотно на кирилица, това не личи на латиница. Още по-голям проблем, е че ако си писал грамотно на кирилица неусетно се разделяш с това качество, принуден да се изразяваш на азбука, непригодна към българския език.
Никой не може да ме убеди, че технологични гиганти струващи на борсата десетки милиарди долара не са в състояние да предоставят на българския потребител удобен начин да се изразява на собствената си писменост. В модерната глобализация това показва уважение към клиента.
Българското общество започва да се пробужда за този проблем, но усилията ни все още не са достатъчни. Наша собствена отговорност е да изискваме от корпорациите да зачитат собствената ни идентичност. И затова БСМ ще подкрепи всяка форма на уважение в глобализацията и ще се бори да налага същото и за собствената ни азбука.

19.04.2007

Образование през целия живот

Преди време хората от нашата цивилизация, съзнавайки колко важно е образованието, полагаха усилия да се изучат. Така на около 25 годишна възраст повечето получаваха необходимите знания и диплома, която им позволяваше да упражняват достойно една и съща професия през целия си живот, а в някои по-тежки случаи дори в една и съща фирма. После следваше достойно оттегляне в пенсия. Това се считаше за проява на стабилност от страна на икономиката и държавата. Мисля, че има нещо тъжно в това да решиш или да решат вместо теб какъв да бъдеш за доста дълго време напред. И то когато си едва на 18 примерно.
Днес работим чрез компютри. Софтуерните продукти, които ползваме, за да сме добри в работата си, се променят по четири пъти в годината, а набора знания и умения за работа с технологии непрестанно расте. Такива са изискванията на прогреса, но само ако искаме да сме част от него. Днес не е достатъчно да имаме тапия за образование. Трябва да имаме различен опит, различни дипломи. У нас, за съжаление надмощие взеха дипломите. Без необходимото покритие от знания и умения. Не малко млади хора прецениха, че нямат време да учат, но имат пари да си купят диплома. Други пък учеха старателно, а образователната система не съумя да им даде необходимите умения в практиката.
Светът стана многолик и свободен. Но успяват само тези, които могат и знаят. Винаги ще има такива. Винаги ще има качествено образование на непосилна цена. Затова днес споделям тези мисли. Защото сме социалисти и ми се ще колкото се може повече хора в България да разберат колко е важно образованието днес - за достоен труд за възможност да откриеш себе си в движение, а не да разчиташ на чужди решения, успокоявайки се с повелите на съдбата. Ще ми се българското общество да стане част от онзи политически порив на ЕС към масово и достъпно образование през целия живот. Защото в тази епоха не парите, а знанията и уменията са най-важни. Гордея се с политици като Тони Блеър, които осъзнаха този въпрос откъм социалната му значимост и го превърнаха в централен за социализма на 21 век.
Въпросът е дали разбрахме тази реалност като общество. Мисля, че младите започват да я осъзнават. Сега е ред на държавата и бизнеса, на политиците. Ще се насочат ли достатъчно средства в реални и масови възможности за преквалификация, ще се развие ли системата на образование през целия живот, а не на образование за цял живот? На тези въпроси търся отговор. Надявам се част от отговора да получа в неделя на срещата с Катрин Ги-Кен и Мигел Мартинес в гранд хотел София, организирана от БСМ, БСП, ECOSY и ПЕС.
Заповядайте и Вие, да потърсим отговора заедно.

12.04.2007

Ти си тук!

Миналата седмица споделих, че ЕС е империя на хората, че отделните общества и групи имат възможност да отстояват правата и интересите си в това семейство, както никога досега. Макар да звучи нескромно, бил съм прав. На отминалия конгрес на младите европейски социалисти (ЕКОСИ – младежката организация на ПЕС) БСМ получи безпрецедентно признание в лицето на Христо Христев. Той бе избран за вицепрезидент при таен вот с 249 от 324 гласа! Какво означава това за членовете на БСМ? Вече 12 години младежката организация на БСП има своя последователна политика спрямо ЕС. Ние сме тук от поне години. Насърчаваме интеграцията, променяме манталитета, даваме на обществото и политиците решения за проблемите. Въпреки, изкушенията БСМ продължи да бъде организация, която не робува на клишета от миналото. Смело и ясно формулирахме политическите си послания – вътре в партията и в обществото. Това се случи заради волята на всеки един член на БСМ през всичките тези години.

Христо ще ръководи най-значимия ресор в политиката на младежката организация на ПЕС - институционалните реформи и развитието на ЕС като пространство на свобода, сигурност и правосъдие, както и за политиката на младите европейски социалисти към Югоизточна Европа. Това е ясно послание от страна на ПЕС и ЕКОСИ към младите социалисти в България за доверие и подкрепа.

Много е важно членовете на БСМ да използват тази възможност да заявим мнението си по въпроси от домашното ни битие до бъдещето на ЕС като федерация на европейци. Ние сме тук.

Този конгрес на ЕКОСИ показа, че БСП има своята утвърдена единна младежка организация. Разпознаваема с политиката си, в и извън пределите на страната. БСП стои достойно сред партньорите си в ПЕС, защото показа, че има потенциал да формира и утвърди младежка организация, която да е в състояние да се самоуправлява и развива в тежките години на преход, организация, която формира реално поколение политици адекватно към настоящите предизвикателства пред обществото и лявата политика.

Въпросът за мен е до каква степен структурите на БСП ще успеят да капитализират политически доверието в младежката организация?

Наситихте ли се с темета „Европа”? Свиквайте, защото тя е точно във вас.

Империя на хората

Вече три месеца България е член на ЕС. Питам се дали вече осъзнахме този факт или ще ни трябва още време?
На 25 март ЕС навърши 50 години. Няма друга международна структура, която за такъв сравнително кратък исторически период да е претърпяла толкова бурно еволюционно развитие. От съюз на чисто икономически формирования в сферата на бизнеса интеграцията стигна до хората. Новата история на цивилизацията ни познава различни подобни съюзи - Съветския съюз, Югославия, САЩ, Германия, Антанта, НАТО, Варшавски договор, СИВ… Мисля, че ЕС до момента взема най-доброто от практиката на тези международни обединения, организации, федерации и съюзи.
Спомням си част от коментарите по националната телевизия в деня на подписване на договора ни за присъединяване в Люксембург. Тогава ЕС бе оприличен на уникална империя, която се разширява териториално и демографски, напълно доброволно. За пръв път народи и държави кандидатстват и се борят за присъединяване и обединяване в "империя". Защо е така? Прочетете Берлинската декларация. Идеите за солидарност и благоденствие, регламентираните принципи за бъдещо развитие, отговорностите и заветите, присъщи за младото поколение са дълбоко залегнали в нейния текст. Човекът с неговото битие и духовност е поставен в центъра на отношенията. За първи път една "империя" поставя политическите и икономически отношения в подчинение на отделния човек. Народите на стария ЕС последователно и упорито доказваха, че умеят да бранят интереса си на хора пред националните и европейски институции, както и пред бизнеса, който междувременно неминуемо се глобализира. Хората, народите на ЕС умеят да използват средствата на демокрацията в своя полза - правят го красиво и непосредствено, чрез партиите, изборите, гражданските структури, синдикатите, лобистките организации… Тук се питам, къде сме ние?
За много от нас Европейският съюз все още е нещо далечно, неразбираемо. Нещо, което е "отгоре" и от тази си позиция спуска към нас величайшите си изисквания и нареждания. Много от нас все още не искат да разберат, че да бъдеш част от ЕС - това означава да носиш и отговорности по участие в управлението на Съюза. Една такава отговорност са предстоящите ни избори за европейски депутати. Би било добре бъдещите депутати да разбират и осмислят младежката политика, а и да решават младежките проблеми.
Ще участваме ли в дебатите за бъдещето на ЕС, политиките на който до една вече ни касаят съвсем пряко? Тук много важна е ролята на гражданския сектор. Хората в България, и най-вече младите, трябва да се сдружават по интереси и по-смело да поставят пред останалите граждани на България и пряко пред ЕС проблемите, които ги вълнуват, решенията , които предлагат. Днес всеки местен български проблем има шанс да се превърне в общоевропейско преодоляване на този проблем. Смело следва да предлагаме позитивния си опит.
Днес ще отпътувам с делегация на БСМ за Осмия конгрес на младежката организация на ПЕС - ECOSY. БСМ отдавна е в Европа. Ще отстояваме младежките права и интереси, ще настояваме за по-бързо развитие на интеграционните процеси, за решаване потребностите на младежта. Защото вярваме, че това е верният път.

29.03.2007

Арена за дебат

Торент сайтовете в България преживяват тежък период. Причината е, че разпространяват пиратски файлове. Това е трудно доказуемо. Факт е, че МВР спря сайтовете. От ГДБОП си вършат работата както трябва. България е напълно интегрирана част от глобалния свят. В този свят важат правила, които защитават правата на творците и фирмите, които правят творчеството достояние на хората. Кой каквото ще да си разправя, но всички знаем, че торентите в огромната си част са форма на пиратство, формално заобикалящо закона. Въпрос на технология. МВР показа на света, че има волята да защитава правата на ощетените автори (фирми). Проблемът на подобни институции по цял свят е, че технологията е отишла толкова по-напред от развитието на законодателството, че няма как да бъде оседлана днес. Просто времената са такива.
Трудно откривам някаква вина в сайтовете, предлагащи обмен на торент-файлове. Те просто предоставят среда за обмен. Торентите са нещо много хубаво. Те позволяват бърз обмен на големи файлове чрез интернет на основата на солидарност между потребителите. Това е голям социален прогрес. Все пак, ако трябва да бъдем идеалисти, признавам, че не е коректно да прокламираш свободен обмен и достъп до авторски продукти и в същото време да печелиш пари от рекламни банери в същия сайт. Ако ще е гарга, да е рошава!
Защо торентите станаха толкова популярни в България? При 250 евро заплата трудно се отделят 25 за лицензиран филм, музика или софтуер. А тук сме прогресивни хора и явно изпитваме нужда да бъдем в крак с духовното и технологично развитие на цивилизацията. Пазарът е слабо развит. Колко ли време ще ми коства да открия и да си закупя някоя италианска филмова класика от 70-те? Торентите ми дават всичко това без никаква гаранция за качество, но аз съм наясно с този факт.
Проблемът не е в хората, които ползват новите технологии, за да развиват личността си. Проблемът е в бизнеса, търгуващ с лицензи и авторски права, защото е застинал на нивото на италианска филмова класика от 70-те. Информационната епоха, в която живеем, е коренно различна. Тези аналогови фирми трябва да помислят как да настигнат дигиталния човек, а дотогава да не пречат на прогреса на човечеството. Техният проблем е и в това, че новите технологии дават възможност на творците да общуват пряко с потребителите. Посредникът става излишен.
В заключение ще кажа, че пиратството ограбва. БСМ ще търси отговор на въпроса кого точно ограбва то. Дали само авторите и творците или дали само фирмите. А дали всъщност сегашната система не ограбва творците и потребителите, докато носи милиарди печалби на фирмите? Десетки милиони хора по света използват торенти всеки ден и ще продължават да го правят. Дали бизнесът ще успее да ги догони не е техен проблем.

22.03.2007